Екскурзоводът Елка Цветанова: Туристи ми посвещават стихове

Детските си мечти да стане археолог, психолог и артист варненката Елка Цветанова сбъдва наведнъж ставайки... екскурзовод. Когато е в България изявява артистичните си заложби и пред микрофона на Радио Варна, в развлекателното предаване „Ала Бала”. В Световния ден на екскурзовода, 21 февруари представяме щастливия в професията си екскурзовод Елка Цветанова, владееща няколко чужди езика и пътуваща до дестинации в целия свят. 

Какви са предизвикателствата на професията?

На "stand by" си, защото не знаеш утре какво ще правиш. Много често ти звънят вечерта, така че е много трудно, ако имаш семейство и деца или ако няма кой да ти помага. Нон стоп се учи, и трябва така да се подбере беседата, че не само да знаеш, но и да умееш да привлечеш вниманието на хората и да го задържиш. Или казано с думи прости - да направиш беседата интересна и "сочна".

Имаш ли тактика как да направиш това?

От време на време пускам някой майтап, за да усетя публиката. Карам туристите и те да участват. Задавам им въпроси.

Кое е "сладкото" в работата на екскурзовода?

Обичам професията си, защото няма повторяемост! Мен ако ме затворят в един офис се разболявам, "мухлясвам", карам се с околните. А така аз нямам шеф, сменям всеки ден различен шофьор, но това е и много уморително.

Как разпускаш?

В тишина, сред природа. Но във Варна да намериш тишина, природа, зеленина става все по-кът (смее се). Ако съм някъде на обиколка и хотелът е сред природата, излизам и просто оставам сама и мълча сред природата.

Любими дестинации?

Много харесвам Източните Родопи. Сега с едни японци, които имат интерес към археологията, ходихме в Нимфеума в Каснаково, макар че не е кой знае какво, но екскурзоводът трябва да оживи дадения обект. Перперикон, Татул... Харесвам дестинации, където много, много не ходят хора или са много стойностни. Любима църква ми е "Рождество Христово" в Арбанаси, Роженският манастир. 

Какво мислиш за идеята и в България да стане задължително наемането на местен екскурзовод за чуждестранните групи?

Смятам че, това е задължително! Преди година бях в Камбоджа, там е забранено категорично, да речем българин, да говори и да води група.

Най-хубавият комплимент?

Най-трогната съм останала от едни французи от област Лонгедок. В групата имаше интелектуалец, който искаше да запази традициите на този стар език "окситан", който се говори в областта. Той ми написа стихосбирка на "окситан". Това е много "пеещ" език, малко прилича на италианския. А един художник ме нарисува като икона. Но това беше много отдавна, когато бях слабичка и с удължено лице, сега това би била икона - пародия (смее се).

Случвало ли се е да излезете от първоначалния план, поради някакви причини и как се справяте в такава ситуация?

О, разбира се! Какво ли не се случва! Сещам се, по комунистическо, имаше порой, а аз бях на Етъра с група. Реката преля. Нямаше мобилни телефони, успях само да се обадя в офиса, че напълно сменям програмата. Уредих одеяла, защото нивото на водата започна да се качва и в страноприемницата. Един полицай, милиционер тогава, дойде и прехвърли последната жена от групата. Тогава разполагахме с доста големи лимити и поръчах на всички по един коктейл "Облак", качих се на една маса и запях "Не съжалявам за нищо" на Едит Пиаф. Ако някак "леко" ги накараш да почувстват случващото се като авантюра, тя си остава за цял живот и даже я разказват.

Запяха ли с теб?

Запяха.

Цялото интервю с Елка Цветанова можете да чуете в прикачения звуков файл: