Марин Урумов: Човек винаги има шансове

"Бакъреният кон" е новоиздадената книга с разкази на варненеца Марин Урумов. Икономист по образование и писател по призвание, той не е безразличен към проблемите на село Константиново, където живее и не веднъж е алармирал за тях и в местната администрация и в радио Варна. Това е първата му книга с проза, след стихосбирката от младежките му години.  В очакване на премиерата на 23 февруари от 18 часа в галерия "Арт Маркони" Марин Урумов разказа за Радио Варна:

Може да прозвучи малко смешно, но когато издадох първата книжка и си я продавах сам. Тогава бях студент. Мина Валери Станков, големият Валери Станков, и пита точно мен познавате ли Марин Урумов? Отговорих му аз съм. Каза ми, че ще вземе стихосбирката и ще ми каже мнението си след това. И действително мина след около седмица и каза - пробвали ли сте да пишете проза? За мен това беше като ерес тогава, аз се имах за поет, а той ми казва да пиша проза. След около пет години прописах и проза.

"Бакъреният кон" ли е резултатът?

Да, първият резултат е "Бакъреният кон".

Книгата е разделена на две части сега и преди време. Защо направихте този вододел?

В някои от разказите действието се развива в миналото. Сега са разказите от съвремието.

 Това ваши преживявания ли са?

До голяма степен, да. Поне основният сюжет.

Героите в тях реални лица ли са?

Болшинството да.

Освен най-близкото ви обкръжение, тази книга успял ли е някой друг да я прочете, до момента?

От 18-ти е в продажба. Имам отзиви вече.

Някой разпознал ли се е?

Някои от най-близките ми хора, да.

Това е книга близо до човека, до реалността, до това което ни се случва. Може ли една такава книга да ни направи по-добри?

Искрено се надявам. По принцип мисията на изкуството е да ни накара да помечтаем, да станем по-добри. Не знам, може би по някакъв начин да се научим да обичаме, да се научим да бъдем честни.

Разказите се въртят около човешките взаимоотношения, любовта на първо място.

Да, смятам че тя е солта на земята. Без нея всичко останало и ще е празна работа. Св.апостол Павел е казал има три неща надежда, вяра и любов, но любовта е най-важната!

Често се споменава и Бог...

Аз съм вярващ християнин, православен. Цялото изкуство през последните 2 хил.години, поне европейското, смятам, че е направено на тази база, християнската. Няма начин да пиша за нещо по-различно и аз. 

Защо избрахте да пишете за живота такъв, какъвто е, а не наблегнахте на историята или фантастика?

Това познавам, затова пиша.За някои от разказите доста съм се ровил в исторически източници. Опитвам се да бъда докрай правдив и доста се ровя в документи, в историята за неща, в които не съм сигурен. 

Попаднах на един разказ "Среща". Мислите ли, че вторият шанс съществува?

Абсолютно съм убеден в това. Човек винаги има шансове. Аз лично съм имал втори шанс за доста неща и поне последния път смятам, че се възползвах от него.

Има разкази, които не са влезли в сборника. Трудно ли ги подбрахте?

Не, има разкази, които не ги харесвам, въпреки че докато съм ги писал също съм вложил доста емоции. Благодарен съм и на издателството, че остави изцяло на мен да преценя, кои разкази да влязат в книгата.

Обичате многоточията... какво остава неизказано?

Не винаги става въпрос за нещо неизказано. Отначало публикувах в сайта "Хулите", оттам ми направиха забележка, че използвам много многоточията. След това ходихме със съпругата ми в музея на Йовков в Жеравна. Там имаше негови ръкописи, в които видях че и той е писал с доста многоточия. Така се успокоих.

Какво е бъдещето на тази книга?

Живо се надявам да достигне до сърцата на повече хора. Това вече е извън моите възможности.

А бакъреният кон съществува ли?

Това е една алегория в заглавния разказ. За мен съществува, да. Идеята е,че ако искаш да забравиш нещо преди това трябва да стигнеш до дълбочината му. Да го изтръгнеш от себе си, да му се отдадеш докрай. И едва след това можеш да го забравиш. В противен случай съдбата ти остава неизживяна.