Един по-различен поглед към 3-ти март

публикувано на 03.03.18 в 08:05

Снимка: архив

3 март - датата, на която отбелязваме 140 години от подписването на Санстефанския договор и националния си празник.

Всички знаем както означава тази дата за нас, за да сме тук и сега. Да, юридически – макар и като васално княжество, България възкръсва на картата на Европа едва в края на юли 1878 г., но 3 март, или спазваме хронологията – 19 февруари по стар стил, се оказва далеч по-значим в националната ни памет.

Отвъд фанфарите и честванията, обаче, отвъд тържествените маршове, развяването на националния ни флаг, рецитациите и българската музика, която ще слушаме, ние днес решихме да ви разкажем една по-различна история за трети март. Такава, за която трудно ще намерите дори и ред в учебниците по история.

Един поглед към голямата дата, съставен от емоционалните разкази на хора, които пазят в семействата си малките истории на предците си, участвали в същото това освобождение, което честваме.

Първият от тях е Чавдар Ангелов, историк, родом от Казанлък и понастоящем директор на националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа”.

Все още има непознати факти, свързани с войната. Непроучени са архивите в държави като Сърбия, Украйна, Румъния, Финландия, откъдето има войници. Почти непозната е и гледната точка на Турция към войната, казва директорът на националния музей Шипка – Бузлуджа Чавдар Ангелов.

Именно за един такъв подход - търсения в архивите, ще стане дума и сега.

Преди време, Атанас Сивков, един от наследниците на единственият опълченец роден във Варна – Георги Минков Сивков, решава да поразрови семейните архиви.

Освен Георги Сивков след Освобождението на България във Варна се установяват много негови приятели от опълченските дружини. Сред имената на българските опълченци, свързани с Варна е и това на Иван Драсов.

Личност, която масово днес свързваме предимно с едноименната улица, макар че той все пак е хората, за които може да намерите и няколко реда в учебниците по история на гимназистите.

За неговите наследници, 3 март е изключителна дата, казва правнучката му – д-р Ружа Панчева.

Семейна история има и Христо Недялков, чийто баща като гвардеец е носил сабята на най-младия български опълченец и по-късно генерал-лейтенант Тодор Габарев.

Сред малко познатите факти от тогава е, че призивът на българските опълченци, с който те се биели на Шипка, след това става запазена марка на българската армия в останалите пет войни, в които тя участва до средата на 20-ти век. За това също няма да прочетете в учебниците или дебелите книги, но това си спомня от разказите на дядо си Александрина Спасова.

Днес, тя е над 70-те, но все още помни гласа на дядо си Стоян Иванов Беслимов, който се включва в опълчението след преминаването на руската армия при Свищов.

А, ние сме убедени, че ако разровим скриновете от едно време, преровим семейните снимки или дори пообиколим част от роднините си, всички ние ще се окаже, че имаме някаква семейна история, която да ни направи още по-съпричасти към моментите, на които най-често демонстрираме националната си идентичност и се присещаме откъде идваме.

Чуйте още в звуковия файл: