НА СЕЛО в Аспарухово

Село Аспарухово е разположено в подножието на Стара планина, на брега на язовир Цонево се намира едно от най-старите и живописни села във Варненска област –. Създадено още през 7-9 век с името Овчага и устояло на османското нашествие вече с ново име – Ченге, което означава битка, жителите на селото в продължение на векове са били пазачи на прохода при Луда Камчия, заради което били освободени от данъци. Последното си име – Аспархово, селото получава през 1934 г., когато през него минава известният археолог Карел Шкорпил, който оприличил местните жители на аспаруховите българи.

Трябва да отбележим, че тук пазят традициите, имат народни песни, които ревностно се предават от поколение на поколение и имат традиционни носии, които се срещат само тук, разказва секретарят на народното читалище „Добри Иванов Недев” Стефка Вълчева.

"Читалището преди много, много години е създадено - през 1894 година. Още тогава е имало наченки, за развитието на художествена самодейност."

И като стана дума за носиите – кмета на село Аспарухово Мария Георгиева. Секретарят на читалището Стефка Вълчева допълва, че младите хора също са увлечени в съхраняването на традициите на селото.

И ето че стигнахме до историята. Освен, че е древно селище, в средата на деветдесетте години на миналия век част от селото е преместено, защото на негово място е изграден язовир Цонево. Възрастните в селото още си спомнят онези времена, когато е трябвало да преместят тухла по тухла къщите си, за да не останат на дъното на язовира. Миналото е все още пред очите на грънчарят Неделчо Маринов.

Село Аспарухово, което се развива като интересна туристическа дестинация. Намира се след общинския център Дългопол в посока Айтос. Ако решите да посетите язовир Цонево, за да хвърлите въдици, бъдете сигурни, че природата ще Ви заплени. Тук е природният феномен Чудните скали, а земята крие останки от траки, римляни и византийци, но като всяко населено място и тук си имат проблеми. Но се опитват да ги решават.

Хората в Аспарухово живеят задружно и приемат и чужденци. Юлия и Евгени Пономарьови са се преместили тук, чак от Владивосток. Всеки ден местните се събират пред магазина до читалището. Да пият по едно кафе, да обсъдят новините и да подредят деня.