Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За старши учител са необходими десет години стаж. За директор на училище- 3 години

Снимка: edu-fair.eu
След 8 години почти половината от всички учители у нас ще са пенсионери сочат данните на Синдиката на българските учители. пак според тези данни в българската образователна система работят 93 000 учители, но само след 8 години ще се пенсионират 39 000.
85 000 от учителите имат магистърска степен, а 12% от тях имат второ висше образование. Статистиката беше поднесена по време намеждународната конференция "Подкрепа за младите учители като инструмент за качествено образование - привличане, набиране и подготовка на ефективни млади учители в образованието".

Каква е действителността- има ли реален недостиг на кадри, действително ли са високи заплатите в образователната система и ако да, не е ли парадокс, че липсват нови учители? Въпроси към председателя на синдикат "Образование" д-р Юлиян Петров.

Снимка

"Днес разговор за българския учител се осъществява на високо, европейско ниво. Приключи една конференция свързана с привличане и задържане на младите учители в системата. Чухме изказвания както на лидери от европейския синдикален комитет по образование, така и на работодатели и на министерство на образованието. Вече може и да коментираме къде е истината във всички, ако ще и при полярните изказвания- от високите учителски заплати до сегашната реалност с началното възнаграждение на учителите влизащи в системата. Младите преподаватели без стаж започват с 310 евро начална заплата и със страх, че няма да намерят достатъчно партньори от страна на родители и институции. Освен това те не са уверени, когато трябва да се преборят с огромната агресия от ученици към учители и непосилната бумащина в системата. Правихме изледване по темата, това е фактора който отдалечава най- много българския учител от българския ученик."

Според Петров, ако се опитаме да подредим някакви приоритети, на първо място виждаме дефицита от престиж и авторитет на българския преподавател в очите на българското общество. Това е първата голяма спирачка към младите учители които влизат в бранша. Условно ги наричаме „младите”, защото те могат да влязат в системата и на над 50-55 години. Всъщност тази хипотеза ще бъде доста приложима през следващите години, защото трудно в днешни дни, един учител би останал в тази професия 30-40 години, а сме имали примери и с 50 години стаж. Тези случаи ще останат по скоро в историята и образованието ще стане много по динамично- споделя председателя на синдикат "Образование".

"Аз самият преподавам на студенти и всъщност тези които са бакалаври и завършват учителски специалности споделят, че по скоро не планират да работят като учители."

-Защо, какво ги плаши?

Плаши ги фактът, че цялостния пакет от екстри на професията е доста труден и пълен с неизвестни. Като почнем от заплащането за млади учители, които далеч не са привлекателни. Очакванията на днешните студенти, според наша анкета бяха за 1500 лв преди години, а днес около 1000 евро стартова заплата. От там нататък обаче им липсва усещането, че те могат да бъдат в свой дом в училище. Страхът дали ще се преборят с агресията и с бумащината поставя на кантар желанието им да влязат в системата или да останат, ако вече са част от нея. Трябва да се работи в тази посока. Да, с министерството на образованието имаме един прекрасен диалог и почти оскъдни резултати. Именно в борбата с бумащината и борбата с агресията, в структурирането на родителското партньорство. Защото и тук има един страх в колегите, които са станали преподаватели- новата визия на родителско партниране в посока обществени съвети и в посока да бъдат наблюдавани учители, придобива формат на команден стил. Такава практика липсва в Европа.

Да, статистиките за следващите години са безспорни. Тази година министерството на образованието очаква да има около 4 500 пенсионирани учители.

Какви са примерите за израстване в йерархията на системата. Има ли усещане за назначения на директори и заместник директори по политически симпатии и познаства. Има ли нормативна база на основата на стаж, квалификация?

Това е най- точния пример. Може би защото един учител при сегашната нормативна база трябва да е работил десет години поне, за да стане старши. Това е първата кариерна стълба. Което не е чак толкова престижно, но е първата стълбица. Но за да стане директор, по новия закон и наредба за статута и професионалното развитие, са необходими само три години. И почти никакви конкретни изисквания за опит в системата, говоря за управлеченски опит, говоря за ценз във формат управление на образованието. Политическите лобита и рамо се случват имено поради факта, че няма правила и изисквания. Ако имаше правила нещата щяха да са ясни и щеше да бъде минимизирано това влияние. В момента нямаме правила и обратнопропроционално имаме натиск. Това трябваше да се промени преди много, много години. Например, ние от дълго време предлагаме мандатност на директорския длъжност в системата. За тази идея нямаме подкрепа нито на парламентарно, нито на министерско ниво. Политиката за избор на ръководни длъжности в системата не кореспондира с успешните европейските практики. Казахме вече, няма добри изисквания за ценз, няма добри политики за контрол, квалификация. А от лидера на образователната институция, в случая директора, зависи цялостното развитие на определено училище и детска градина. Зависят възможностите за иновация, за автономия и свобода на учителя който да може, да твори и да се отдаде на ученик. И не на последно място, да се отърве от бюрокрацията и агресията, която спъва неговите усилия да бъде пълноценен педагог.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

"От любов" - животът на Силви Вартан и невидимата ѝ нишка с България, която преплита съдби

Целият живот и кариера на Силви Вартан са движени от любов. Двигателят ѝ никога не е бил реваншизмът или амбицията, а любовта. Не е желанието да доминира или да бъде център на внимание, както често се случва при талантливи хора. Силви Вартан е дълбоко вярващ, смирен и тих човек. Любовта винаги е била нейният пътеводител. Това казва режисьорът на..

публикувано на 03.11.25 в 08:15
Кънчо Стойчев

Кънчо Стойчев: Рано или късно българското общество ще се събуди. Ситуацията е критична

Години наред страната ни води погрешна икономическа политика. Ние взимаме заеми, не за да стимулираме икономиката, инвестициите или инфраструктура, а за да плащаме пенсии и заплати. Това мнение изрази в предаването на Радио Варна „Позиция“ Кънчо Стойчев . социолог и зам.-председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал...

публикувано на 02.11.25 в 08:36

Тома Белев: Докато институциите си прехвърлят отговорността, речните корита изчезват от кадастъра и изникват хотели

Незаконното застрояване на изчезващи от кадастралната карта речни корита е резултат от пълната безотговорност на институциите. Докато те си прехвърлят топката, опасността от наводнения и човешки жертви нараства. Това каза екологът Тома Белев от Сдружение "Зелени закони" в предаването на Радио Варна POST FACTUM. Според него областните управители,..

публикувано на 31.10.25 в 18:40

Стефани Анастасова: Човек може да пътува добре и сам, и с компания

Стефани Анастасова от няколко години пътешества около света съвсем самостоятелно. Тя споделя своите преживявания в канала си в YouTube  "Около света със Стефи"  , което ѝ създава множество последователи, а наскоро гостува във Варна, за да представи новата си книга, в коятo събира впечатления след 7-месечно самостоятелно пътешествие из Южна Америка...

публикувано на 31.10.25 в 08:00
Деница Караджова и Никол Младенова от Образователна общност Варна

Започва "Възможното образование" - фестивалът, посветен на хуманистичния и творчески подход в образованието

Фестивалът "Възможното образование", посветен на хуманистичния подход в образованието, се завръща тази есен във Варна. Тридневното събитие започва в петък 31.10 и продължава до неделя 02.11. в Арт салона на Радио Варна. В програмата има прожекции на три документални филма, които разказват за успешни творчески и човеколючиви практики в българското..

публикувано на 30.10.25 в 16:53
Йонка Господинова с деца в Силистра

Учител зад граница: За новите деца работи подходът с усет и действие, а не твърдата дидактика

Йонка Господинова е педагог и културолог, преподава в българското училище в Париж, преди това дългогодишен учител в България. Това лято тя представи и у нас своята образователна програма „Слънчеви руни“ за българските деца и за децата, посещаващи български училища в чужбина, която се радва на топъл прием от колегите й в различни държави. Част от..

публикувано на 30.10.25 в 08:00

Южна Корея през погледа на Виолета Тончева: Това е свят, в който изкуственият интелект и човекът живеят в хармония

Южна Корея е свят, коренно различен от нашия - организиран, дисциплиниран, толерантен и в същото време динамичен и целеустремен. Посещението в Корея беше поразяващо. С тези начални думи описа ярките си впечатления от пътуването си до Южна Корея журналистът Виолета Тончева в предаването на Радио Варна Post Factum. Тя участва в делегацията на..

публикувано на 29.10.25 в 07:30