Манастирът на Света Марина се разраства

Манастирът е на 35 километра от Варна, на пътя между селата Крумово и Ботево. Наричат го Манастира на Добруджанци, защото е възстановен  след връщането на Южна Добруджа отново към българската държава през 1940 година. Светата обител е оцеляла въпреки времето и безверието през отделни десетителия.

Манастирът  Света Марина край Ботево не е типичният манастир, който всеки от нас си представя като чуе тази дума. Няма ограда, няма високи дървени  порти. В едно дере, което дори не е подравнено, са разположени сграда за монасите и  евентуално – гости, и църквата.

Всичко е отворено за посетители. Свещите в църквата  стоят на масата, където е  и паничката с дребни монети, и всеки се обслужва сам, наблюдаван единствено от Божието око на олтаря. В ниската част на манастирския комплекс  е  чешмата, която обаче се пуска само когато има много гости, и  каптиран извор, който всъщност е причина за създаване на манастира. До него опит да пробият небето правят няколко високи дървета, малко встрани от тях е 250-годишен дъб. Много сянка и усещане за спокойствие .Тишината са  нарушава единствено от пеещата вода на извора и птиците. Те са  навсякъде в клоните на дърветата,  на църквата се виждат и гнездата на лястовици.