FOREIGNER идват отново в България. И докато концертът в София е нещо нормално, което групата и преди е правила, то ден по-рано, водената от неостаряващия Mick Jones банда, ще стъпи и на русенска сцена. Датата е 8 май. Благодарение на помощта на организаторите на концерта от другата страна на линията за един кратък разговор беше басистът на FOREIGNER и на DOKKEN Jeff Pilson.
- Привет, мистър Pilson, в началото да те попитам – заради хитовете срещате ли трудности в окомплектоването на сет листа на FOREIGNER за концертите?
- Трудната част при събирането на един сет лист за концерт на групата е коя песен да махнем. Защото имаме страшно много познати композиции. Така че наистина е трудничко. Обаче смятам, че повечето от песните са наистина универсални и са познати и обичани навсякъде. Как да го кажа – сложничко си е.
- Предимство или недостатък е тогава да имате толкова хитове?
- Разбира се, че е предимство. Без съмнение. Това е огромно предимство. Мисля, че нямаше да разговаряме, ако групата нямаше толкова велики композиции.
- Обаче всичко ново, което FOREIGNER издават, веднага се сравнява с тези хитове...
- Да, така е, но ако ги нямаше старите песни, въобще нямаше да имаме публика за новите. За това все пак трябва да сме наясно, колко е важен материалът на групата от миналото. Правим много неща, за да запазим музиката на FOREIGNER свежа. Създадохме и включихме няколко нови песни в последния ни запис, който излезе миналата година. Не се спираме, продължаваме напред, но много ясно сме осъзнали, че публиката идва на концертите ни основно, за да чуе големите ни хитове. По този начин ние си позволяваме да изсвирим и по нещо ново, което феновете приемат с ентусиазъм.
- С кои от песните на FOREIGNER смяташ, че си по-ангажиран емоционално?
- Сложен въпрос. Много е трудно да отделя една композиция от останалите. Всяка от тях има определена емоционална връзка с мен. Имам толкова много страхотни моменти с всяка една. Всичко зависи и от концертите. Когато свирим с оркестър едни песни, които пасват на подобно изпълнение, са по-специални за мен, отколкото когато правим традиционен концерт или акустично шоу. Опитвам се да стоя над нещата – обожавам джема, които си спретваме, когато изпълняваме „Juke Box Hero”, а „Waiting For A Girl Like You” е една от най-великите песни, създавани някога. Така че имам много различни емоционални моменти.
- Заради участието ти в много проекти и групи, коя част от създаването на музика днес ти носи най-голямо предизвикателство?
- Добър въпрос. Смятам, че най-голямото предизвикателство пред мен е да остана свеж и да не се страхувам да използвам елементите, с които ме свързват хората. В случая с DOKKEN - групата има много специфичен звук. Това означава, че за да го постигнем, трябва да сме освободени, той да се получи по естествен път. Просто го оставяме да изригне от нас. Защото в артистите има една частица, която с времето постоянно търси промените. Обаче, ако я оставим да ни повлияе, примерно при DOKKEN, няма да се получи. При тях трябва да се върнем към корените и да сме естествени. Тогава нещата се получават. В същото време обаче трябва да сме наясно с новите течения, да живеем днес, не можем да презаписваме и да предлагаме една и съща песен постоянно. Трябва да сме нови и свежи. Предизвикателството за мен след толкова много години е да бъдем съвременни и да позволим на познатото да изпъкне. Доста е сложно за прилагане. Трябва да следваме инстинктите си и емоционалните връзки, за да го постигнем.
- Като спомена DOKKEN, какво беше усещането отново да се съберете с Don и останалите и да издадете концерта от Япония „Return To The East Live (2016)”?
- Беше страхотно. В началото при подготовката на концертите бяхме малко притеснени, защото не знаехме дали химията между нас отново ще проработи. Но дори и да не се чувствахме, както в миналото, много се забавлявахме. И освен ДВД-то, което издадохме в оригинален състав от тези участия, записахме и нова песен, която се получи невероятно. Освен песента, която записахме в студиото, преработихме и някои акустични композиции от старите класики на групата, които вече бяхме направили в акустичен аранжимент. Те също се получиха много добре. Усещането беше добро и ни предизвика да направим много повече от просто едно събиране за концертите.
- Това означава ли, че оригиналният DOKKEN ще запише нов албум?
- Не знам. Ще видим. Когато се събрахме, бяхме изцяло въвлечени в проекта и дори написахме нова песен. Много е трудно да напаснем графиците си в полза на DOKKEN, защото всички сме много заети. Бих се радвал да стане, надявам се, но все още няма нищо запланувано.
- Според теб колко твои фенове те следват от първите ти проекти до участието ти във FOREIGNER? Например от DOKKEN до FOREIGNER?
- О, има няколко... Всъщност са доста. Забавното е, че когато станах басист на FOREIGNER, много фенове на DOKKEN не бяха никак впечатлени от тази моя стъпка – „сега пък това защо”, „защо реши така”, „това е лудост за FOREIGNER” – но веднъж след като чуха групата с мен или ни гледаха на живо, веднага промениха мнението си и това е страхотно. Днес смятам, че има много хора, които харесват и двете банди. Постоянно говоря с много фенове на DOKKEN, които идват и на концертите на FOREIGNER.
- Коя група е повлияла най-много на стила ти на свирене?
- Бях огромен фен на THE BEATLES. Те са причината да се захвана с музиката и да навляза в нея толкова навътре. След което открих LED ZEPPELIN, обичам EMERSON, LAKE & PALMER. После се заплених от AC/DC и музиката на THE MOTELS... Има много неща, които харесвам и които мога да спомена. Фен съм на RADIOHEAD и Adele. Има много музика, която ми харесва.
- Коя е най-голямата обида за един артист днес?
- Никога не съм мислил по този въпрос. Мисля, че най-голямата обида за един артист е, че неговата музика е обезценена, неуместна и... Това е много добър въпрос... Всеки път, когато някой спомене, че музиката ми не струва, не е никак добре.
- Има ли нещо, което те дразни в публиката днес?
- Само хората, които постоянно си използват телефоните по време на концерт. Всеки се е вперил в екрана, вместо да погледне към сцената. Това не го приемам.
- Какво е музиката за теб – тя има ли определена форма и посока или няма?
- За мен музиката е емоционална комуникация. Музикална комуникация, която използва звук, използва вибрации, за да провокира отговор и отношение. Още от самото начало музиката еволюира, но през цялото ѝ развитие до днес, тя запазва някои аспекти за влияние и те и досега са същите – музиката може да те просълзи, да те накара да се засмееш, да те ядоса. За мен музиката е емоционална връзка. Така бих я дефинирал за себе си.
- След толкова дълга кариера вярваш ли на инстинктите си, че всичко, което създаваш, се побира в рамките на групите, в които участваш?
- Вярвам на онова, което се опитвам да създам. Ако трябва да се вслушвам в инстинктите си, те обикновено не ме подвеждат и ме водят доста стриктно. В същото време си отварям широко очите. Не съм имунизиран срещу грешки. Генералното при мен е, че никога не съм оставал излъган от нещо, в което съм се чувствал напълно убеден.
- Ако имаше шанса да срещнеш 20-годишния Jeff Pilson, какъв съвет би му дал?
- Бих го посъветвал през цялото време да се придържа към онова, в което вярва. Никога да не се поддава на трендовете, никога да не прави онова, което ще удовлетвори други хора. Ще го посъветвам още да остане верен на своя път, да не се отклонява от него, никога да не забравя колко е важна музиката сама по себе си, както и да не се пуска по модите, а да слуша единствено сърцето си.
Министерството на културата обяви имената на читалищата, одобрени за финансиране по проект "Българските библиотеки - съвременни центрове за четене и информираност" - 2024. Библиотеката към балчишкото читалище "Паисий Хилендарски-1870" кандидатства с проект за близо 5 000 лева. Отпуснатата..
В Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна в 17 часа ще бъде открита гостуващата изложба „America through Мy Еyes” / “Америка през моите очи“. Експозицията включва селекция фотографии от ХI фотоконкурс „Америка през моите очи“, направени от български студенти по време на лятната програма за работа и пътуване в САЩ. Изложбата е част от..
"Опитвам се да предам в картините си своето огромно възхищение от земята на Намибия и от духа на мястото, от неговата безкомпромисна красота и сила, но... трябва да вдишате въздуха там … да пропътувате дълги часове, обвити в бял прах до някое жадувано място и едва тогава да усетите поне малко тази страна. Едва тогава... А аз ще продължа да се боря..
Среща с романтични съкровища очаква ценителите на камерната музика на 21 ноември във Варна и на 22 ноември - в Бургас. Поканата е от триото Стоимен Пеев, цигулка, Атанас Кръстев, виолончело и Мартина Табакова, пиано. Тримата изпълнители са изявени артисти, носители на престижни награди като „Кристална лира“ на Съюз на българските музикални и..
Премиерно в двата града ще прозвучат три нови и изключително любопитни произведения с джаз теми в симфоничен аранжимент под диригентската палка на Борислав Йоцов: К онцерт за джаз пиано и оркестър със солист Константин Костов – пиано (автор на произведението), Концерт за тромпет, тромбон и оркестър от Христо Йоцов със солисти Михаил Йосифов – тромпет..
България - страна със сходна историческа съдба на Турция, която 40 години след Освобождението се стреми да се дистанцира от Османската империя, е основното вдъхновение за реформаторските идеи на Мустафа Кемал Ататюрк. Когато през 1913 г. Мустафа Кемал пристига в София като военно аташе, той открива, че България е една изцяло европейска страна. За него..
Под мотото „Морето“ Художествената галерия в Добрич подреди изложба от своя фонд. В нея са събрани творби на четирима художници, които принадлежат към различни поколения. Родени от края на XIX век до 20-те години на XX век, в определен период от творчеството си са свързани с морската стихия и разработват сюжета, като го пречупват през призмата на..