Талантите на хор "Добри Христов" - без фанфари и грим

Който пее, зло не мисли!

Или поне така е според една от най-популярните български поговорки. В истинността ѝ обаче със сигурност са се убедили и десетките хиляди, които в някакъв момент от живота си, за кратко или по-дълго са се докосвали до музиката и по-специално до най-първото ѝ проявление – вокалното изкуство.

В силата скрита в думите, че който пее, зло не мисли, са сигурни и всички бивши и настоящи възпитаници на варненския хор „Добри Христов”. Тази година, един от най-старите български детски хорове навършва 65 години от основаването си.

Да, годишнината не е кръгла и може би не толкова впечатляваща на пръв поглед като тази на първия български хор „Янко Мустаков” от Свищов, който само след седмица ще отбележи 150 години от създаването си през далечната 1868 г., и на който варненските момичета са сред малкото  поканени да покажат висотата на певческото си изкуство.

Но за настоящите хористи – всички те родени след Милениума, във века на безжичния интернет, изкуствения интелект, самолетните полети, с които стигаш по-бързо до Лондон, отколкото до Свищов, тяхната годишнина вероятно звучи както „някога, преди 100 лета”.

Именно за тези млади и талантливи деца ще ви разкажем.

Отвъд отличията на детския хор в годините и международните му признания, които са няколко десетки и убедени сме ще стават все повече и повече, ние днес решихме да ви заведем зад кулисите на сцените, на които обикновено тези млади и талантливи деца пеят и да ви ги покажем такива, каквито са - без фанфари и грим, с техните притеснения, радости и емоции.