Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Светлана Тоншева: Постоянно сънувам балетни спектакли, участия, нови постановки

Държавна опера - Варна ви кани на един от най-известните и обичани класически балети по музика на П. И. Чайковски. Наричат това произведение "крайъгълен камък" в историята на балета. Всяка талантлива балерина мечтае да изиграе на сцената ролята на Одета/Одилия и всеки балетист - Принц Зигфрид. Историята на „Лебедово езеро“ е много интересна. Премиерата през 1877 г. в Москва минала незабелязано, въпреки красивата музика. Всъщност това не бил истински балет, преобладавали пантомимата и мимансът, танците били съвсем малко, а балерините носели закрепени върху раменете картонени криле. По-късно в Болшой театър направили друга редакция, но пак не се получило. Успехът дошъл, едва когато починал Чайковски и в Мариински театър замислили балетна вечер, посветена на композитора. Мариус Петипа поръчал на Лев Иванов да направи редакция на неуспешните досега „бели сцени“ (сцените с лебедите) и това дало възможност на Лев Иванов да извърши истинска революция в класическия балет. Той премахнал изкуствените криле и създал хореография за ръцете, която извайва движенията на крилете. Чрез постановката на ръцете и гърба, която пресъздава не само движенията на истинските птици, но изразява и силни чувства като любов, страх, болка и тревожност, спектакълът достига нова психологическа дълбочина. Освен това Лев Иванов добавя в редакцията си дуета на Зигфрид и Одета, както и танца на малките лебеди. На свой ред Мариус Петипа, вдъхновен от Лев Иванов, поставя валса, мазурката и останалите танци, които се играят в двореца и нямат нищо общо с „белите сцени“. Така през 1895 г. музиката и танцът в „Лебедово езеро“ за пръв път заживяват в пълен синхрон. Получава се онази органична сплав между двата компонента, която продължава да омайва публиката и днес.

 Снимка„Лебедово езеро” с хореографския почерк на Светлана Тоншева ще се играе днес от 19.00 часа на сцената на Държавна опера Варна. Той бе отличен с две награди. След „Златна муза” за класическо балетно изкуство на Асоциацията на хореографите в България , получи и награда „Варна”. Със Светлана Тоншева, едно от големите имена на Кремълския театър, сега балетен педагог на варненските балетни артсти разговаря Вяра Николаева:

- Каква е ролята на „Лебедово езеро” във Вашия живот?

Аз мисля, че този балетен спектакъл не само в моя живот, но в живота на всеки балетен артист играе огромна роля.

- Вие сте дългогодишна солистка на Кремълския балет, какво от света на това елитарно изкуство остава скрито за публиката? Как преминава денят на една балерина?

-  Този път е тежък, труден и дълъг.  Животът на балетния артист е много кратък, защото на 40 години неможеш да танцуваш като на 20. На 20 години трябва да е зрял артист, защото започва от много рано - от 6 годишна възраст и се учи дълго.

 - Как от Кремълския балет се озовахте на варненска сцена?

- Преди 2 години бях във Варна на Международния балетния конкурс и така се получи, че съдбата ме доведе театъра т.е. в операта. Останах и се радвам, че го направих.

- Казват, че балетът "Лебедово езеро" изисква изключително голяма подготовка на балетните артисти, че е много сложен и не всяка балетна трупа може да си го позволи - варненската го направи. Точно този балет става причина награда „Варна” да бъде връчена на екипа, който го е реализира на сцената на Варненска опера и във вашите ръце, като хореограф. Какъв път извървяхте ? Върху какво поставихте акцентите, какво търсехте в процеса на работа? 

- Знаете ли, че когато разбрах, че ще поставяме „Лебедово езеро” всичките ми мисли бяха свързани с него. Мислих за това 3 месеца. През цялото това време се вълнувах, как ще се справят артистите, как ще ги разпределя, така че да се справя с броя хора, които са в трупата. И целият този подготвителен процес продължи 3 месеца. Преди да започнем репетиции.

- Какво си спомняте за този репетиционен период?

- Септември, октомври, ноември-три месеца и половина бяха усилени репетиции. Тези три месеца преминаха  като един ден.

Снимка- Повече нерви или повече усмивки?

- Имаше и нерви, и усмивки, и сълзи. Имаше всичко.

- Кой плака повече?

- Артистите, артистите плакаха повече.

- Каква беше визията Ви за спектакъла преди за започнете да работите по спекакъла?

- Аз много исках да съхраня духа на класическия спектакъл, за да бъде празник за Варна и за артистите. Финалът, обаче го променихме. Направихме го хепи енд. В класическата версия на Чайковски героите умират, но на нас ни се прииска, като в приказките доброто да победи злото.

- Получавате награда „Варна” след като получихте наградата „Златна муза” за класическо балетно изкуство на Асоциацията на хореографите в България за тази балетна постановка? Как приемате тези награди?

- Като подарък на съдбата. Когато работехме по спектакъла ние не сме мислили за награди. Работехме искрено и честно. Искаше ни се да бъде празник. Празникът се получи. Получихме и награди. Трудът беше огромен. Предизвикателството също беше огромно.

- Доволна сте от съдбата си на балерина? Снимка

Да! Аз имах щастието да работя с големи майстори в балетното изкуство-от Болшой театър, от Мариински театър. Съдбата в това отношение беше благосклонна към мен.

- Кое е нещото от този период във вашия живот, което ще Ви остане като спомен завинаги?

- Когато дойдох в театъра бях на 18 години. В репетиционната зала се появи Екатерина Максимова. Аз онемях, защото при мен дойде богиня. Това е най-незебравимия период, когато работех с нея в залата, когато участвахме в спектакли.

- Има ли момент, в който сънувате балет?

- Постоянно. Сънувам балетни спектакли, участия, нови постановки. Събуждам се на сутринта и се питам, как да запомня всичко, та то беше толкова красиво.

- С какво искате варненската публика да запомни тази балетна постановка и с какво ще я запомните Вие?

- Аз ще я запомня, защото беше моя първи опит да направя спектакъл от начало до край. Довериха ми се. Естествено ще го запомня за цял живот-този мой първи опит. Мисля, че ни се получи добре. Много съм благодарна на варненската публика за топлия прием, за емоционалната поддръжка. Когато стоях в залата с публиката,  усещах как се вълнуват, как потъват в процеса, в действието. Много съм благодарна, че има такава публика във Варна.

Интервюто на Вяра Николаева със Светлана Тоншева можете да чуете в звуковия файл:

Снимка



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Детският хор "Маестро Захари Медникаров" с поредица от концерти "Гласове на добротата" в Добрич

Поредица от концерти под надслов "Гласове на добротата" започна на 9 септември в залата на СНЦ „ХобиСклуб“ в Добрич – организация на хора със зрителни увреждания. Детският хор "Маестро Захари Медникаров" покори публиката с красиви детски песни, популярни мелодии, хорови произведения и обработки на български фолклор. В състава са включени певци н а..

публикувано на 11.09.25 в 17:58

Съвременен танц превзема градските пространства във Варна

През септември и октомври варненци ще имат възможност да преживеят три различни срещи със съвременното танцово изкуство на хореографа Искра Проданова. Две премиери и интерактивен пърформънс ще оживят емблематични градски локации и ще превърнат публиката в активен участник. Първият подобен пърформанс ще се състои от 18:00 ч. днес, 11 септември, със..

публикувано на 11.09.25 в 17:20

Във Варна представят филма "Ковачът" по мотиви на Братя Грим

След дълго обикаляне в цял свят, късометражният филм "Ковачът" се завръща у нас, след много номинации и награди от международни фестивали. След първата среща на филма с публиката му в София, наближава и официалната премиера в морската столица от 21 часа тази вечер в заведение на Пристанище Варна. След прожекцията е предвидена и дискусия, вратите се..

публикувано на 11.09.25 в 16:24

Анимационните мемоари на Настимир Цачев

„Анимационни мемоари“ е историята на Настимир Цачев в българската анимация. Авторът на знакови филми като „Домашен любимец“, „Гнездо“ и „Коминочистач“ дава своя поглед, както върху своята работа, така и събира пъзел от моментни снимки на един близо 50 годишен период от историята на анимационното кино у нас.  „Анимационни мемоари“ не е просто хронология,..

публикувано на 11.09.25 в 15:58

Мариана Маринова и изложбата "Септември"

"Септември" е най-новата изложба на художничката Мариана Маринова. Тя е подредена във варненската галерия "Папийон".  „Септември“ е общата отправна точка за време и пространство, отношение към преходно преживяване, към запечатания момент на отражение, вълна, полет и неподправено желание да се улови „неуловимото“, да се запази магията на конкретни мигове...

публикувано на 11.09.25 в 15:47

Варненски оперен певец издава своите мемоари

Излязоха от печат мемоарите на големия оперен певец от Варненската опера Арсений Арсов „Разорани бразди“.  Официалното представяне на книгата ще бъде на 29 септември от 18.00 ч. в Аулата на Икономически Университет - Варна. Входът е свободен. Авторът е работил над тази книга 15 години. Самият Арсений Арсов споделя „Тръгвайки от спомените и..

публикувано на 11.09.25 в 15:44

"Марс"-ът на Милко Божков

Да гледаш към звездите през лозницата на селската къща, да четеш книги за тях, да се влюбиш в „Марсиански хроники” на Рей Бредбъри... Това е само началото на една вече овладяна художествено емоция. Но как разказваш за Марс, ако не си космонавт или астроном? Милко Божков е открил начина. Поне за себе си. Като рисува реални марсиански пейзажи, вдъхновени от..

публикувано на 11.09.25 в 15:09