На 15 километра южно от Варна се намира село Приселци. Едно от двете в страната с това име.
Старото име на варненското село е Мемиш суфалар. То идва от името на турския чифликчия хаджи Мемиш ага. В чифлика му са работили и турци, и българи.
След Руско-турската освободителна война през 1877-78 година става масово изселване на турците от селото. Година по-късно масово идват заселници от Лозенградско, Одринско и Македония. От същите места нови семейства пристигат след Илинденско-преображенското въстание. С царски указ селото е преименувано на Приселци през 1906 година. В този период българите започват строителство на училище и църква. Правят всичко с общи сили и според възможностите си и това се доказва от писмените свидетелства от онези години. Така продължават и днес.
Варненското село Приселци е разположено на източните скатове на Авренското плато. През него минава главният път за Бургас. Едно от най-модерните и предпочитани села за живеене във Варненска област. Близо 3 000 са жителите, но повечето от тях нямат постоянна адресна регистрация в селото. Има много чужденци, повече от които са руснаци и англичани.
Има красив действащ храм - Свети Дух, където преди дни бе осветен иконостас. Негов автор е Лукан Лазарски / на снимката първи ред - вдясно/.
В неделя след новините в 8 ще ви разкажем за приселските череши, за живота на българи и чужденци, за ремонтите и проблемите в селото. Ще потърсим отговор защо цените на имотите там са толкова високи, но хората са щастливи дори и да живеят под наем на село. А според Миглена Николова щастието е възможно навсякъде, защото позитивната енергия идва от добрите хора.
Разказите обобщава Габриела Гаврилова: