Агресивните деца рисуват чудовища

Белезите на натрупаната агресия се откриват от психолозите в картините на децата.  Емоционални разстройства и дефицит на вниманието са най-честите затруднения в обучението на учениците, заради които посещават  кабинета на психолога. В последните години техния брой все повече нараства. Как многото часове пред  телевизора и компютъра се отразяват в детските картини и с кои животни децата ни сравняват? – Габриела Гаврилова ни среща с Николинка Сярова от Варна, психолог от 10 години.

Нараства броя на децата и мисля, че една от причините е това, че децата са оставени пред детските предавания  и компютри много часове. Там има много агресия, която наблюдавам и в картините на децата.

Какво рисуват деца, които имат признаци на агресия ?

Рисуват чудовища. Използват тъмни цветове. Когато ги накарам да нарисуват семейството си, те рисуват свои близки, но не и родителите, което е притеснително.

Което показва, че родителят липсва...

Показва, че е зает със своите проблеми и задачи, но детето е само. Обикновено до децата са баби, дядовци, любим герой от филмчета. Те имат специални къщи на сънищата, където героят може да му изпълни желание...

Какво означава това от психологична гледна точка?

Това означава, че липсва ценностната система на децата. Че децата живеят в свят, който те са определили като реален, но те много често объркват действителността с измислените герои. За тях реалността  става враждебна, не предлага доверие. Липсва им разбиране и любов.

Има семейства, в които родителите са много строги.

Как да познаем това в картините на децата?

Те влизат в ролята на вълшебник и трябва да нарисуват родителите си като животинки. Малчуганите имат вълшебни пръчици и да превърнат родителите в каквото пожелаят. Често майката става змия, бащите - тигри. Много ми е приятно когато видя, че с вълшебната пръчица на детето бащата се е превърнал в куче, а това е най-добрият приятел на човека. Обикновено бабите са Баба Меца, която постоянно готви и носи мед.

Това е интересно, но ние не може да разчитаме само на детските рисунки.

Трябва да говорим с децата какво чувстват, какво изживяват, какво е станало. Те имат нужда да споделят своите емоции.

А не само стандартното "Как беше днес?"

Детето е личност. То има емоция, то има самочувствие. има достойнство.

На родителите какво бихте казали?

По-често прегръщайте и казвайте на децата, че ги обичате!

Има ли възраст, на която не можем да кажем : "Обичам те!"?

Няма такава. Всички се нуждаят от любов !

Как помагате на децата да намалят агресията? Нещо практично за родителите.

Не мисля, че правя нещо оригинално, но от моята практика зная, че децата оценяват това, че аз съм истинска и не играя роля,че искрено се интересувам от тях..

Също така  много често се извинявам на детето, когато по някакъв начин съм го наранила несъзнателно. Трябва да се извиняваме на децата, нищо, че сме по-големи и по-силни. Но не притежава силата този, който е по-силен, а този, който дори и наранен, има силата да се извини.

Трябва да искаме прошка от едно дете.

До какво може да доведе нашата агресия?

Това е като огледало - каквото поглеждаме, това се отразява. Децата са отражение на нашето поведение и отношение!

Децата са като цветята - те имат нужда от специални грижи. Имат нужда от светлина и простор. И мат нужда да бъдат чути!

Какво се случва, когото им крещим и не ги изслушваме?

Това води до затваряне в себе си и до ниска самооценка. Когато пораснат, може да имат прекрасни заложби, но това, че някои по някакъв начин ги е потиснал и е провокирал в тях съмнението, това дете не може да разгърне своя потенциал.

Всяко дете има право да реализирала мечтите си, да ги изживее. Всяко дете има право да живее в един по-добър свят, защото и то ще стане възрастен и ще предаде посланията, които  ние като възрастни сме му показали.