Фото книга под това заглавие представи Христина Ташева във варненската галерия Contemporary space. Това е дебют на авторката в родния и град, тъй като тя повече от 15 години живее в Холандия. Отива там, за да търси по-добър живот, почиства къщи, бори се с ужасното отношение на местните към мигрантите. Научава се да оцелява, да си поставя цели, да се бори и да ги постига. Следвайки мечтите си, Христина Ташева учи фотография в Gerrit Rietveld Academy (2008-2011) в Амстердам, а магистърската си степен получава в AKV | St. Joost (2015), Бреда (Холандия).
Светлана Вълкова разговаря с Христина Ташева:
Ето каква е концепцията и за фото книгата “Кралицата на животните и най–красивите градини”:
Когато се говори за България в западноевропейските новини, то тя се описва като най-бедната държава-членка на ЕС. Известно е още, че около 1,6 милиона млади хора са напуснали страната поради липса на перспектива. Родителите, които остават в страната, се надяват децата им да се завърнат някой ден.
Преди петнадесет години сестра ми и аз имигрирахме в Холандия.
Миналото лято мама се разболя. Татко, който споделя живота си с друга жена, заключи: "Сега наистина трябва да се върнете у дома". Един мой приятел реагира с думите: "Може би затова майка ти е болна, защото си я оставила сама". За да компенсира празнотата, която се разкри в живота й, мама се заобиколи от животни, спасени от улицата. Според нея, те са мои братя и сестри. Веднъж каза: "Когато живееш с животни, ти също се превръщаш в такова", и още: "Аз съм половин животно, а те - получовек." Растенията са също нейната страст, когато никой друг не е наоколо.
Този проект е опит за портрет на моята родина България и майка ми в същото време, задавайки си въпроси като каква е моралната връзка между мен и родителите ми и родината ми; какво означава да се завърнеш у дома; и къде е “у дома”.

Гостуващата изложба „Литературата не е музей“ ще бъде открита на 15 ноември, от 16:00 ч. във фоайето на Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна. Инициативата е създадена от Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и поставя акцент върху нуждата от реформа и обновяване на учебното съдържание по литература..
Благотворителна вечер в подкрепа на възстановяването на френския роял "Плейел", който е част от експозицията на Музея за история на Варна от 1983 г., ще се проведе на 15 ноември от 17.30 часа в зала "Одесос" на Археологическия музей" във Варна. Ценният инструмент е предоставен на музея от варненския хор "Морски звуци" и днес е изложен в зала..
Валидират пощенска марка с лика на Добри Христов (1875-1941) по случай 150 години от рождението му, съобщават от пресцентъра на ТМПЦ – Държавна опера Варна Марката е израз на почит към бележития варненец, музикален педагог, критик, композитор и академик с огромен принос за развитието на българската музика и българската музикална култура в първите две..
Спектакълът "МУА У ТУПАН", обявен за днес, 12 ноември, 19:00, Сцена Филиал на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" Варна, не може да се състои по технически причини. Билетите, закупени за 12.11.25, важат без презаверка за 12.12.25, 19:00, Сцена Филиал. При невъзможност да гледат "МУА У ТУПАН" на 12.12.25, зрителите могат да презаверят билетите си за..
Учебният музей при Регионален исторически музей – Варна организира беседи по повод годишнината от "Битката при Варна" Беседите са подходящи за организирани групи ученици от VIII до X клас и ще се провеждат от 11 до 14 ноември, с начален час 14:00. За участие е необходимо предварително записване на телефон 052 681 060 (Учебен музей при РИМ – Варна).
"Замислена вода" се нарича изложбата, която може да бъде видяна до 21 ноември във варненската „Галерия33“. Събитието е част от Есенния сезон на изкуствата в морската столица. Експозицията включва 30-тина живописни произведения, рисувани последните четири години от художника Николай Петров. Ваня Славова разгледа вече големите..
Днес от 14.00ч Исторически музей Балчик представя книгата на Георги Казанджиев „Народният съд в град Добрич (21.II. – 8.III.1945 г.)“ . Тя е детайлно документално изследване, посветено на един от най-травматичните периоди в новата история на Добруджа – дейността на така наречения Народен съд. Авторът представя този процес не като акт на правосъдие, а..