Румен Генов : В спорта всичко е едно към едно

"Животът ми е спорт", казва спортният журналист на Радио Варна Румен Генов. Съвсем наскоро той навърши 50 години, половината от които са професионално отдадени на работата му в Радио Варна - неговото първо и засега единствено работно място. Тези, които го познават, знаят, че той винаги бърза, но и винаги успява да направи това, което е решил. Винаги е в залите - на тренировка, състезание или награждаване. Като коментатор или водещ на събитие. Всеки ден без почивка. Дори и официално да е в отпуск, пак няма почивка. Защото състезанията и успехите не признават почивка.

2 юли се отбелязва деня на спортните журналисти. На тази дата през 1924 година в Париж е създадена Международната асоциация на спортната преса, която днес обединява почти 150 национални съюзи. Празникът се отбелязва от 1995 година по инициатива на Международната асоциация на спортната преса.

Един от спортните журналисти в Радио Варна Румен Генов, интервю на Габриела Гаврилова :

 Журналистиката за мен е професия, но и хоби. Аз неосъзнато, преди да съм се занимавал професионално с това, съм го правел. Гледам мач и пиша коментар. Без някой  да ми го искал. Изрязвах от вестниците цели отбори и учех имената им...

Пазите ли още тези изрезки от вестниците?

Пазя ги. Имам поне 1 000 футболни отбора и смея да твърдя, че когато бях ученик, знаех почти всички имена на състезателите в тях...

Как изглеждаше тогава Вашата стая?

Само футболни плакати на най-големите....

А сега имате ли плакати в стаята си?

Сега не, но имам на таблета...

Кой е българският отбор, на когото симпатизирате?

Понеже съм от Северозападна България, ще кажа "Ботев"- Враца. Аз израснах с тях, гледал съм техни мачове....Като спортен журналист във Варна симпатизирам на "Черно море" и "Спартак" - Варна, защото ги познавам...

Имам много награди.  Почти няма федерация, от която да нямам награди, от клубове във Варна...Имам "Златен чадър" от медийния фестивал в Албена. Много са. С кашони. Но не се вълнувам...

Какво е важно за един доказал се журналист?

Когато човек се занимава с това, което обича, не се връща назад. Не гледа на наградите като такива. Винаги смята, че има още какво да научи. Винаги смята, че има още къде да отиде...винаги има какво да се учи...Журналистиката напредна толкова много и като технология, и като спортове....Но във всички случаи това, което искам да правя, е да се развивам...

От която точка на Варна не сте "предавали"?

Няма такава! И от Телевизионната кула, от самото море по различни катери и яхти, от Аспарухов мост,  дори под Аспарухов мост, плажът не го коментирам, защото през лятото е почти ежедневие....

А представяте ли си живота на журналист без телефон?

Към днешна дата това е немислимо. Спомням си времето, когато опъвахме кабели, за да предаваме....Сега сядам сред публиката и съм готов. Това , което виждаш, трябва да го предадеш емоционално....Сам с телефона вършиш работа за няколко човека.

Много е лесно днес....

 В спорта се сблъскваш с хора, които са много директни и откровени. В началото е трудно да работиш с такива хора, трябва да си пригоден към техния начин на живот и мислене - те мислят така, както е на игралното поле - там няма време и място за излишни приказки.  В живота не е така.

Със спортистите общувам по един начин, с другите хора - по друг. Има хора, които за да ти кажат нещо, разтягат лакардии 15 минути. В спорта всичко е  едно към едно. Отиваш и ти казва това, което трябва, и си тръгваш....

Животът ми е спорт. Срядата ми е любим ден, защото като ученик се получаваше вестник "Старт"...

Дори да не съм спортен журналист, няма да изпусна спортно събитие...

Трябва да гледам, да чувам, да виждам...

Тази динамика не уморява ли?

Тази динамика убива! Това е моето ежедневие и мисля, че ако намаля оборотите, няма да се чувствам комфортно!

Дори когато съм в отпуск, аз работя....Не може да ти се обади някои и да каже, че е спечелил награда и ти да кажеш: "Моля те, не ми звъни, защото съм отпуск!". Това е невъзможно!

Спортната журналистика няма почивен ден! Но така е и за другата журналистика....

Най-важното, на което държи Румен Генов?

Спортът ме е научил на точност. Най-важното във взаимоотношенията  между хората е коректност и точност. Каквото и да имаш да кажеш - кажи го, колкото  лошо или добро да е то. Гледаш човека в очите и му го казваш!

Обичам коректните отношения между хората!

Още за работата като спортен журналист, за отговорността да бъдеш част от екипа на Радио Варна, за най-трудния за коментар спорт и каква е ролята на хронометъра в спорта, за това и още много неща - невероятната динамика в гласа на Румен Генов може да чуете тук: