Роден в лодка, рибар завинаги

Венко Калчев е човек с интересна съдба. Роден е на рибарската лодка на баща си. От малък тръгва с дядо си на риба. С притегателна сила го тегли морската шир, ден след ден. Не пропуска свободен момент, за да потопи в морето въдицата, а и себе си. Доволен е и когато хваща риба, и когато не успява. Защото синевата е в очите му, насладата идва от досега с любимата природна стихия. Има внуци и правнуци, но тях ги влече техниката, затова се съгласи и на снимка за сайта на Радио Варна. И макар в началото да отказваше интервю на репортера ни Ваня Славова, накрая се предаде на сладката приказка и излезе от тишината на рибарите, за да сподели житейските мъдрости и философии. А рибарите като цяло са особени хора, със специфична чувствителност, с търпеливо постоянство. Имат време да чакат в мрежата на надеждата своята златна рибка! А тогава, когато не я уловят, се прибират в златния уют на дома си. И така до следващото утро, следващия изгрев и следващия улов.

- Какъв е сезон 2018 за рибарите това лято? Има ли риба?

- Много е зле тази година. Изключително слабо лято. Няма риба. Поне не и тук, на Траката. Стоим в очакване, но хващаме само малко илария и сафрид. Казват, че на други места имало риба. Днес идва един колега и ме пита къде да хване най-много риба, отговорих му да отиде на шеста буна, да пуска там въдицата, ще хване всичко, а къде е шеста буна, шеста буна е на Колхозния пазар ( смее се ).

- Всеки ден ли ловите риба?

- Да. Не пропускам. Открих сезона и поне до септември месец съм ежедневно тук от сутринта до обяд.Приятно е. Имам и приятел, който ми прави компания. Приятелството ни е дългогодишно, а се зароди чрез общото ни хоби, той каже дума, аз кажа две и така времето минава по-бързо и приятно.

Цялото интервю може да чуете в прикачения звуков файл: