Варненка от Бостън: Камъкът си тежи тук!

Сувенир за спомен от България – това купуват стотиците наши сънародници в чужбина, които се върнаха за отпуската си в родината. Това направи и варненката Марияна Николаева.  Учителят по математика живее със семейството си в САЩ вече 6 години, но носталгията е по-силна от финансово осигурения живот зад граница.

Срещнах се с Марияна Николаева в морската градина. Дамата се връщаше от плаж и дълго избираше между сувенирите, които се предлагат в арт пространството. Мислех, че цената е важна. Оказа се, че греша. Мотивът беше да е малък по обем, защото ще пътува далеч. Интервю на Габриела Гаврилова :

Живеем в САЩ и всяко българско нещо си нося от тук и си го поставям на хладилника.

Колко години живеете в Америка?

Шест.

Колко сувенири успявате да вземете с Вас?

Багажът е ограничен до 23 килограма, но те не тежат много, поне 12 успявам да взема... Купувам и от градовете, които посещавам.

България ми липсва и затова си идвам всяка година. Цялото семейство е в САЩ със зелена карта. В началото е винаги трудно. Първата година – две работим всичко, докато сега вече сме на позиции, които сме работили и в България. Съпругът ми е инженер, аз съм математик в училище, дъщеря ми е студентка....

Идваме си за два месеца, защото моята ваканция съвпада с тази на дъщеря ми....До края на август сме тук....

Въздухът тук по-различен ли е?

Много по-различен! Тук въздухът е чист. Но Варна е мръсна. В сравнение с преди 5 години, когато заминахме, струва ми се, че става още по-мръсно. Там е чисто, няма фас или тревичка по пътя, няма дупки, но нямаме социалния живот. Там няма къде да се върви пеша, всичко става с кола...

А социалният статус във финансово изражение?

Не мога да направя съпоставка. Там за три часа получавам месечната си учителска заплата в България. Храната там е по- евтина. Но нямаме социалните контакти – работа и само работа. Няма срещите с приятели...

Винаги има нещо, което да те „дърпа“ към България...

Накъде натежават везните?

България, но ние сме със зелена карта за 10 години и ни остават още 4 години. Там отиваш с един куфар от 20 килограма и започваш всичко отначало. Обзавеждане на жилище, търсене на работа, свикване със средата. Но колкото и да опитваме да го направим, не успяваме. Дори и дъщеря ми, която тръгна на 16, й е трудно. Може би на родените там е по-лесно...

Там сме се устроили, имаме коли, къщи, но цялото семейство ще се върне. Имаме всичко, но корена си държи тука. Там сме дърво без корен. Има къде да стъпим, но корените ги няма...

Този сувенир може ли „да пусне корени“ в САЩ?

Ще си го гледам и ще си спомням за лятото. Корени няма да пусне, но може би ще си го върна после тук...

Още за живота на един българин в Америка - от интервюто с Марияна Николаева :