Социалното предприемачество – втори шанс за „отхвърлените“

Съчетанието между предприемаческа дейност и социална цел само по себе си е предизвикателство. Всички социални предприемачи обаче казват, че си струва. Защото основният смисъл на съществуването на социалното предприятие е постигането на положително въздействие в една или няколко обществени сфери, а това означава по-добър живот за всички. Бизнесът в името на социална кауза, превръща социалните предприемачи в агенти и двигатели на социалната промяна. 23-годишният американец Лоугън Фахи е един от тях. Той живее и работи в Кливланд, Охайо. Започва да се занимава със социална дейност едва 18- годишен. Срещаме се в неговата социална пекарна „Bloom bakery” - едно уютно място, в което се предлагат много вкусотии, приготвени от ... бивши затворници.

„Когато през 2012 година завърших гимназия започнах да работя в Акрън, Охайо за неправителствена организация. Това НПО работеше с малолетни престъпници, които се сблъскват с големи трудности при търсенето на работа, след като излязат от затвора. Намерих фирма, с която започнахме да наемаме такива младежи за косене на трева. Започнах да работя и с фондация „Дейтън“. Тяхната цел е да включат обратно в обществното бедните и бездомните, социално изключените“, казва Лоугън.

Всъщност, социалната промяна - независимо дали я търсим в малката общност или голямото общество - би била невъзможна без личното участие и ангажираност, в това е убеден Лоугън Фахи. Затова през 2014-а година решава да създаде „Bloom bakery” - социалната пекарна, която вече четири години успешно дава работа и възможност за реинтеграция на хора, излезли от затвора.

„Установихме, че в нашия град няма такава пекарна. Не знаех нищо за този бизнес, затова потърсихме за помощ и консултация човек от Англия, основал много такива пекарни по целия свят“, казва още той. Избира да помага на по-възрастни хора, излезли от затвора.

„Тук те се научават не само да приготвят богато разнообразие от сладкиши и печива, но формират и социални умения – да работят в екип, да комуникират с клиенти, да спазват работна дисциплина, да организират времето си и да получат увереност в собствените си сили. Преди това обаче преминават специално обучение“, подчертава 23-годишният американец. Желанието и упоритата му работа да промени живота на уязвими групи хора, да ги учи на нови умения, да правят бизнес в името на социална кауза, го превръщат в успешен млад социален предприемач. Със стереотипите на посетителите няма особени проблеми, тъй като „хората приемат идеята, че трябва да се дава втори шанс“.

Лоугън казва, че досега не е имал проблеми и с неговите служители. "По данни около 40% от излезлите в затвора се връщат обратно там. Но когато човек има работа, процентът на върналите се в затвора е по-малко от 10, което е доказателство, че социалното предприемачесто е пътят към социалната промяна." Промяна, за която помага и постоянството. Защото, по неговите думи, след като преминат през едногодишната програма на реинтеграция, много от служителите му успешно намират следваща работа, която е по-престижна и по-добре платена.

Труден, но много смислен е пътят на социалното предприемачество. В това е убедена и Мая Донева – един от създателите на Социалната чайна във Варна. Чайната е един от добрите примери на прохождащото в България социално предприемачество - пространство, което подава ръка на млади хора, които излизат от Домове за деца, лишени от родителски грижи. Всички знаем за огромния проблем, пред който се изправят тези деца. Без близки, които да ги подкрепят, без финансови средства, без изградени социални умения, на прага на своята зрялост, без да знаят как да продължат образованието си, как да търсят работа, как да се реализират и накъде да поемат. За част от тези деца Мая Донева е приятел, съветник, учител, работодател и спасител.

Целият материал можете да видите тук