Трудно ли е да си българин в Дания?

Морето -  бряг и за срещи с хора. Една от тези случайни срещи на плажа край Варна  е с Мария Петрова – Паравичини. Българка, родена в София, но от 2003 година живее в Дания. Неправдите, с които се сблъсква у нас, са причина да напусне професията си – журналист в телевизия и да отиде да търси по-добър живот навън. В Дания среща италианец, за когото се омъжва. Ражда две деца, които днес говорят 4 езика. Единият български, на който умеят и да пишат, защото майката държи на това.

Мария не пожела да бъде снимана, но с радост застана зад децата си /на снимката/, с които бяха заедно на плаж край Варна.

За живота й в Дания - тя разказа...

Аз, като вас, бях журналист. Завършила съм журналистика в Софийския университет. Сблъсках се с някои неправди в журналистическия бранш. В телевизията,  в която работех дойдоха да работят хора, които нямаха образование, но имаха връзки. И аз реших да отида в друга държава, като babysitter / детегледачка/ и там се запознах с моя съпруг. Той е италианец. Ожених се и останах там в Дания, без да съм го планирала. Сега уча за зъболекарска сестра.

Трудно ли е?

За човек, който е чужденец в друга държава, е много трудно да си намери работа, да се задържи, да се докаже. Трябва два пъти повече да покаже това, което умее,  за да е на нивото, на което всички искат да живеят един спокоен живот.

В Дания, ако не си учил и завършил там, нямаш големи перспективи. Иначе винаги можеш да си намериш работа в сектор, който не е желан за тамошните жители – сервиз обслужване, гледане на стари хора. За това по-лесно се намира работа, отколкото примерно в детска градина, където не се изисква специално образование за помощник педагог. Там всички датчани могат да си намерят работа дори без образование и е желана професия, тъй като не се изисква образование, работата е от 8 до 16 часа, не  е на смени.

Иначе за останалите професии човек трябва да има образование завършено там и практика. Знам, че и там има връзки и там има хора, които получават длъжност, ако познават някой. За тях е много по-лесно, но има една разлика. Там хората, които наистина могат никога няма да останат без хляб и никога няма да бъдат изхвърлени, поради неудобство на  някои други личности, докато в България това става за съжаление.

Т.е.кадърните си тръгват за сметка на връзкарите – грубо казано.

Да. Но там винаги ще си намерят място. Тези, които могат и наистина имат талант няма да останат без работа в Дания, независимо от всичко. Никога няма да ги уволнят без причина.

Иска ли ви се този живот, който имате в момента, да бъде тук в България, а не извън граница?

Разбира се.Аз предпочитам да живея тук, защото ние имаме много красива природа, много хубави хора. Имаме богата почва, четири сезона. България е много красива държава и много богата, ако се управлява както трябва.

Целият разговор с Мария Паравичини можете да чуете в звуковия файл: