Пътуване през реки, езера и под дъгата - фоторепортаж

Повече от 2 часа пътува автобус номер 20 от жп гарата до Владиславово. Началото е 17.30 часа. Започва да вали дъжд. Спирката на Фестивалния комплекс е пълна. Единичният навес не може да даде подслон за хората, които чакат автобуса. "На помощ" идват клоните на дебелите дървета, които осигуряват сухо място в първите минути на дъжда. След малко  и там вали като из ведро.

Автобусът идва, вътре е топло и сухо. Малко препълнено, има няколко детски колички, но бебетата в тях все още са спокойни. Дъждът се усилва, а водата по улиците постепенно ги залива и се слива с тази от тротоарите. Интензивно вали повече от 40 минути...Стъклата на прозорците са изпотени и презтях трудно се вижда какво става навън. Затова и снимките не са толкова добри, во важното се вижда.

Хората газят през водата, а продавачите в магазините напразно се опитват да спрат калните талази да не влязат в приземните етажи. По булевард "Цар Освободител" се стича водата от целия район и вече има единични закъсали автомобили.

Има задръстване, но макар и бавно, колоната се движи.

Нови "реки" се вливат в булеварда на улиците "Ген. Киселов", "Ген. Колев", бариерата при Окръжна болница, улица "Битоля".

Следва повече от половин час престой преди кръстовището с улица "Отец Паисий".

Светофарът свети червено 86 секунди, зеленото е 32 секунди.

Следващото изпитание - спирката преди ВиК-Варна.

Образувалото се езеро е дълбоко половин метър и много автомобили не успяват да го "преплуват". 

Отказването обаче е невъзможно и връщането обратно увеличава задръстването.

Все пак автобусът стига до мястото, през което може да премине калното море, но...водата влиза през вратите.

Секунди след като автобусът излиза от най-дълбокото, водата вече се  оттича ...

Поредното изпитание за нервите на шофьора и пътниците се оказва...кръстовището на булевард "Цар Освободител" с булевард "Христо Смирненски".

Светофарите работят, но това не е от голямо значение за хаоса тук... Колите навлизат в кръстовището и не се оттеглят навреме...

Между всяко придвижване с метър-два има време и за пушачите, които успяват да дръпнат не веднъж или два пъти, а цяла цигара ...

Мнозина пътници слизат от автобусите, защото  се оказва, че  придвижването пеша е по-бързо от това с двигател. Колега на шофьора го информира през прозореца, че ние сме първата 20-стка към Владиславово, след нас има още три...

По улиците са останали камъни с различна големина, пясък... Срещат се и единични джапанки..

С усмивка слизам от автобуса. Два часа, в които наблюдаваш реакцията на хората в задръстване, причината за което е един ...летен дъжд. Коментари всякакви, важното е, че този път нямаше обиди...

А на Жълъдови хълмове ме посреща дъга.