Цената на парите, изкарани зад граница

За първите пет месеца на годината българите, които живеят и работят в чужбина, са изпратили на близките си у нас над 1 млрд. лв. Това показват данните за платежния баланс, публикувани ежемесечно от БНБ. Така сънародниците ни зад граница отново се подреждат до топ инвеститорите в страната.

Как изглежда това обаче през очите на 21 годишният Сали Светославов? Израстнал в семейство на емигранти, които от десет години живеят в Германия. И изпращат средства всеки месец на Сали, неговите брат и сестра, баба и дядо.

"Във Варна съм чужденец, но в чужбина ще бъда още повече чужденец", това казва 21-годишният Сали Светославов. Той е роден в Аспарухово и винаги е живял там с изключение на времето, когато е бил при родителите си в Германия. От 10 години семейството е разделено по финансови причини и за него, брат му и сестра му се грижи баба и дядо.  Той е зам.-председател на студентския съвет на ВСУ "Черноризец Храбър" и има активна позиция по много обществени въпроси.

Интервю на Габриела Гаврилова :

За съжаление, моите родители са в чужбина и това оказва огромно влияние върху психиката, върху поведението ми и върху всичко. Но благодарение на тях аз завърших средното си образование и сега уча в университет. Възпитанието си обаче дължа на баба и дядо.

Но именно  "саможертвата" на родителите осигурява финансирането. Сега имате автомобил, който вероятно ако бяхте заедно, може би нямаше да го имате?

Така е! Винаги съм твърдял, че децата на тази държава няма да й простят, че ги отдели от родителите им. Обещах си, ако някои ден нещо зависи от мен, да няма повече деца, които да плачат по летищата, защото майка им им казва сбогом от прозореца на самолета!

Кога за последно си идваха Вашите родители?

Ние ходим в Берлин или те идват тук. Когато си дойдат, ние сме си чужди. Едва след няколко дни започваме да се чувстваме отново като семейство. Нормално е, когато не си бил до родителите си 2-3 години, те да са ти чужди, защото въпреки разговорите по телефона, физическият контакт липсва! Няма я емоцията на "живо"!

Какво искате да кажете на своята майка?

Благодаря, че се хаби за мен, за брат ми и сестра ми. Че остарява по-рано, отколкото е нормално, защото се чувства длъжна  да ни осигури бъдеще в България!

Вие ще заминете ли при тях в Германия?

Често пъти са искали да ме вземат, но нито един път не съм се съгласявал, защото си мисля, че и тук има нужда от хора. Ако всички избягаме, няма никой да остане!

Дали обаче това си заслужава? Какво избира един млад човек?

Всеки месец поне по веднъж се случва така, че си казвам: "Не си заслужава да остана в България!".  Няколко дни по-късно винаги си казвам, че трябва да остана, за да се променят хората, които причиняват болката на другите.

Аз до първи клас не знаех български език. Имах приятели, които ми превеждаха в училище. Аз идвам от семейство с турски корени. И когато разбрах, че е трудно без да зная български език,  реших да чета книги. Предпочитам да си ги купувам, защото всеки път, когато я разлистя, това ме връща към спомените - кога и как съм я купил, къде съм я чел...Вече имам доста книги.  След пети клас учих в Хуманитарната гимназия, в момента съм  студент във ВСУ "Черноризец Храбър".

Каква специалност?

"Защита на националната сигурност". Когато организирах един научен форум: "140 години от Сан Стефано и Берлин", в интервю за Радио Варна ме попитаха: "Вие сте Сали, а организирате такъв форум?". Аз казах, че сърцето на българските турци бие като българско сърце, макар че нямат във вените си българска кръв.