Уникален триумфиращ конник откриха на Кастрици

Доволни сме от резултатите от археологическото проучване на крепостта „Кастрици“ в правителствената резиденция „Евксиноград“ край Варна, каза ръководителят на обекта Игор Лазаренко, който е и директор на Регионалния исторически музей във Варна. Учените са намерили триъгълна оловна плоча с триумфиращ конник, който няма аналог досега в българските земи.  Доволни са от добре запазената патрица – релефно изображение на Свети Йоан Кръстител.

С Игор Лазаренко разговаря Габриела Гаврилова:

Това е обект, на който се работи нормално – без бързане, защото няма работа по инфраструктурен проект. Така може да проучваме малки площи в дълбочина – до 4 метра се проверява стратиграфията. Така открихме, че нос „Свети Яни“, който вече не съществува, е бил обитаван още от времето на късния халколит до началото на 15 век. Досега не знаехме кои са най-ранните пластове, а се оказа, че те са много преди ранна Византия и дори Рим.

Каква е датировката?

Пето хилядолетие преди Христа. Открихме керамика от късния халколит. Не сме открили селище от тази епоха, но е възможно и това да се случи, защото наличието на керамика предполага да има такова.

Има данни за живот в района на крепостта „Кастрици“ от времето, когато е Варненския халколитен некропол?

Да. Може да не е точно тогава, но е в рамките на същото хилядолетие. За първи път сега на това място се открива керамика. Имахме информация от времето на Карел Шкорпил, която съобщава за каменни брадви, намерени в района.

Това не са уникални керамични фрагменти. Те са характерни за епохата, но са интересни за самото географско място.

Какво още открихте при проучванията ?

Една бронзова патрица. Това е метален модел за изчукване с релефно изображение на Свети Йоан Кръстител. Много хубав паметник. С колегите се шегувахме, че хората са го направили и са го оставили в земята, за да се патинира и да си го намерим ние. Той е емблематичен паметник за средновековната торевтика, най-вероятно.

На същото място попаднахме на триъгълна оловна плочка с триумфиращ конник. Според колегите той няма аналог в българските земи. Търсим паралели, ще видим какво ще се окаже. Има различни мнения, но към момента се придържаме към версията, че това е триумфиращ конник от Средновековието, вероятно от 14 век.

От какъв метал са изработени?

Патрицата е бронзова, а конникът е от олово. Той е колкото цигарена кутия, а патрицата е приблизително като монета от 2 лева.

Дали са местно производство?

На самия обект Кастрици сме намерили много патрици и матрици. Като казвам много – имам предвид 4-5 паметника. Но за едно селище това не е малко. Най-вероятно някой е произвеждал накити в района. Това е пристанищно градче, предполага се, че е имало и някои, който го е правел.

Патрицата насочва към хубавите византийски образци на металополастиката. Но не е хубаво да подценяваме българите. Вероятно и те са могли да направят нещо красиво за изработка на релефно изображение от благороден метал.

Как го датирате?

14 век. Намерен е в пласт от този период, и типа иконография е оттогава, както и гръцките надписи.

Намерихме около стотина монети от различни епохи. Те са от цялото Черноморие, има и от Средиземноморието. За първи път открихме монета от Сицилия от края на 14 век. Това не е изненадващо, защото преди откривахме монети на Венеция, на Пиза, но е хубаво за разнообразието от монети в региона.

Има ли повече пари за археологически проучвания тази година?

С около 30 процента повече са средствата от държавния бюджет. Около 84 000 лева са парите за проучвания. С такова финансиране са разкопките на Кастрици, Джанавара, княжевския манастир „Св. Богородица“, Марцианопол в Девня, крепостта Петрич кале, халколитните селища в местността „Курията“ в община Суворово и в местността Бабата в община Аврен. Отделен договор е сключен за проучванията на крепостта на нос „Св.  Атанас“ в Бяла. Тази година държавата е отпуснала значителни средства за разкопките във Варна и на други места в страната.