През 13 и 14 век в местността Караач теке край Варна е съществувала църква и там е имало селище, показват археологическите проучвания, които се провеждат в момента. Доказателствата за тезата са откритата керамика, предмети от погребения и действалият някога храм. Това каза за Радио Варна доц. д-р Росина Костова от ВТУ "Св.Св. Кирил и Методий", зам. ръководител на обекта.
Археологическите находки потвърждават легендата за чудотворната икона на Богородица от църквата „Света Богородица – Панагия“, известна сред варненци като „Малката Богородица“ в Гръцката махала.
В местността Аязмото в клоните на един бряст, неизвестен българин открил икона. Не е ясно как тя се е озовала там, но това било чудотворна икона, тъй като не се крепяла на клоните, а висяла във въздуха. Хората решили да я занесат във Варна. И отново станало чудо. Воловете на случайно минаващ турчин, на чиято кола натоварили иконата, отказали да тръгнат. Същото се повторило и с миналия покрай тях грък. Накрая иконата била пренесена с талигата на млад българин. Онемели от чудото, хората решили да построят черква там, където спрат воловете на българчето. Случило се до площада в тогавашния център на града.
Преди няколко години реставраторът Роберт Попов от Регионален исторически музей - Варна проучва чудотворната икона на Богородица и под образа от 17 век открива изображение от 13 век.
Тържеството с поклонението на Божията майка на 15 август трябва да започва вече от Княжеския манастир на цар Борис, категорична е доц. д-р Росина Костова.
До 25 август екипът ще проучва терена източно от църквата. Най-важна е южната подпорна стена, върху която е изградена каменната площадка на църквата. За първи път се проучва подобно съоръжение, което е важно за средновековната история и показва, че при строителството е имало много сериозна инженерна мисъл. Предполага се, че архитектите са с византийски произход.
Остава още малко за изследване, но всичко планувано трябва да се завърши, защото Община Варна има план да направи общ проект с още няколко средновековни манастира от региона.
През тази година на Караач теке работят 10 души. Финансирането е осигурено по две линии - 15 000 лева дават от Министерството на културата, а Варненската и Великопреславска митрополия - 10 000 лева.
Напълно разкрихме южната подпорна стена на основната тераса на манастира, където е бил построен манастирския храм върху предварително направена каменна площадка. Всичко е било направено с цел да се стабилизира теренът, който има характер на свлачище още през 9 век. Още тогава мястото е било укрепено и направено на тераси. Подпорните стени са от огромни квадри. Много добри архитекти са работили тук. Много добра преценка като градеж.
Много сме доволни от това откритие, защото е важно да се знае как се е строило през Средновековието и каква технология е използвана. Доста рядко обектите се проучват до степен, че да разкрият етапите на строителство и архитектурната и инженерна мисъл. Тук се постига този резултат. Това е важно, за да разберем начина на живот на хората през 9 и 10 век.
Какви са били строителите на манастира на цар Борис? Има ли разлика със строителството в Плиска и Преслав?
Със сигурност поръчителят на строителството на този манастир е княз Борис. По планировка и изпълнение този манастир се различава от строителството в Плиска и Преслав. Той е свързан със строителната култура на Черноморието, която е византийска. Най-вероятно строителите и архитекта, ако той е бил само един, е с такъв произход. Той е бил нает от българския княз, за да построи манастира, но това са хора със строителна култура, които не са свързани с българската такава от Плиска и Преслав. Това е от една страна.
От друга - през миналата година колегите откриха едно депо от прекрасни фрагменти от мраморната декорация на църквата, част от които са изпълнени в техника с гнезда, а те са запълвани с разноцветни керамични сегменти, каквито колонки са познати само от Преслав. Т.е. има културна връзка с Преслав, но източникът и на преславската, и на този манастир са Константинопол. Връзките водят към византийската столица като влияние.
Тук са живеели бедни хора, няма богати предмети. Но за нас е важно, че това място е обитавано и през Късното Средновековие.
Легендата за чудотворната икона, която е открита тук в Брястовете, разказвана от Шкорпил, беше доказана от Роберт Ковачев, който откри под слоя от 17 век изображение от 13 век.
Досега ние нямахме обяснение как икона от 13 век е попаднала на място, което е било забравено като манастир.
Вече сме готови да коригираме това мнение. Активно е обитавана зоната на манастира през 13 и 14 век - църквата е била поддържана и иконата е оттогава. Тази легенда трябва да стане основа на историята на Варна, свързана с нейния покровител Света Богородица. Оттук трябва да тръгва шествието, защото тази икона е била на свято място в действаща църква в периода на Второто българско царство! Това е важното!
Какви са доказателствата?
Тук е имало действащ храм през 13 и 14 век и доказателствата са следите от активен живот, значителен брой население, което е обитавало зоната на манастира, използвало е отново сградите на манастира, устроило е некропол за своите мъртви около църквата. Има доказателства и за поддържане на църквата, която е преустроена като по-обикновен храм.
Иконата, която е открита в Брястовете през 17 век и пренесена в сърцето на Варна, наистина е дошла от малкия селищен храм, заместил големия манастир на цар Борис в 13 век.
Какво още се случва на археологическия обект може да чуете от интервюто с доц. д-р Росина Костова :
Целият творчески сезон на смесен хор „Черноморски звуци“ при НЧ „Паисий Хилендарски 1870“ е посветен на 110-годишнината на състава, която се навършва през 2024-а. Кулминацията е 12-ото издание на международния хоров конкурс, носещ същото име, от 12 до 16 юни, с който се поставя начало на фестивалното лято в Балчик. 23 са..
Ученикът от Националното училище по изкуства "Добри Христов" във Варна, Жельо Тодоров, спечели първо място на международен конкурс по пиано в Орбетело, Италия. Единайсетокласникът завоюва най-високия резултат както в своята категория, така и за целия конкурс - 99 от 100 точки. В конкурса той се представи с произведения на Ференц Лист - Мефисто валс..
Нестинарство е един от най-старите български обичаи и за първи път е документиран писмено през 1862 г. от Петко Р. Славейков. На 3 юни по стар стил отбелязваме празника на св. св. Константин и Елена. Характерни за този празник са нестинарските танци, които са сложен комплекс от обредност и вяра. Днес е запазен само в няколко села в планината..
32-рата церемония по присъждане на годишните награди на клуб "Отворено общество" ще се проведе от 18 часа днес в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център във Варна. Отличията се присъждат всяка година в навечерието на Деня на Светите брата Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската писменост. Голямата награда “За..
В началото на тази година Мери Бойс Бенд отпразнува с концерт своя 29-ти рожден ден, а преди броени дни издадоха нов сингъл, с който казват "Здравей" на всеки, който обича тяхната музика. Това е първата нова продукция на бандата, която се появява 6 години след последния им албум "Щастливи дни" . Новата песен, ще бъде включени в предстоящия албум..
Фантастиката, освен че забавлява, понякога казва някои неща за бъдещето. Това подчерта в интервю за Радио Варна писателят и издател Явор Цанев. Той представи поредния брой на списанието за фантастика и фентъзи "Дракус". Тринадесета година изданието събира четива от български и чуждестранни автори. "В новия брой има и два хумористични разказа...
Комисията по транспорт към Варненския общински съвет ще заседава от 14:30 часа. Предвидено е съветниците да обсъдят промени в Наредбата за местните такси и цени на услуги, които касаят таксите на рибарските пристанища „Варна“ и „Карантината“. С промените в наредбата се въвеждат нови такси, а някои от старите се повишават. Най-вероятно..