Позиция: Най-трудната независимост

“Независимостта на България е провъзгласена на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 година в Търново. С този акт българската държава отхвърля политическата и финансовата си зависимост от Османската империя, наложена ѝ от големите европейски държави с Берлинския договор тридесет години по-рано, а българският княз приема титлата „цар“. Ами това е! Честито! И да живей! 110 години по-късно думата “цар” има леко дървен привкус по нашите ширини, конституцията е разтегливо понятие, което все има нужда от тълкувание, а Османската империя съвсем се объркахме какви ги е дирила и вършила тук...

Простете за цинизма. Не понасям циниците. Особено тези, които се упражняват върху историята на Отечеството. Но за независимостта ми е думата. Защото цар, османско “присъствие” и държавност може и да са поизгубили сакралното си присъствие в съзнанието ни, но независимостта продължава да ни е все така важна.

И не за зависимостта от силните на деня съм се загрижила. А за личната независимост на всеки от нас. Как ще успеем да се еманципираме от себе си? От предразсъдъците, от лошите навици, от егото, от мрачните мисли, от нихилизма, от безразличието, от непукизма, от страха... Сложна задача. Но единствено важната. Защото няма кой друг да ни осигури тази независимост. Никакъв земен или вселенски договор, бил той след мирни преговори или война. И защото народ от независими и горди човеци не може да бъде поробен и заличен.

Така че - да почакаме с “честитото”. Дано не още 110 години...