Царски вагони на Фердинанд и сина му Борис ІІІ тънат в разруха край село Арковна

“Помня, че това бе един изоставен вагон в района на гарата в с. Арковна”, съобщи директорката на историческия музей в Дългопол Румяна Казакова. Спомените й са от далечната 1975 г. Като студентка идва в с. Арковна с колегите си от Великотърновския университет на фолклорна експедиция, за да изследва красотата на говора и обичаите в района. “Водеше ни Анчо Калоянов, бивш уредник – фолклорист в музея на гр. Дългопол. Често отсядахме в почивките си на гарата в страничен коловоз в стар вагон, където оставахме дори и да спим нощно време. Привличаше ни с романтиката и красотата си. Не мога да твърдя, че е бил царски, но всички в селото го наричаха така. Със сигурност беше много по-различен от останалите, които съм виждала. Вътре интериорът бе с красива тъмночервена дамаска”. Прави й впечатление изработката на останалите там сравнително малко чинии и чаши. “Те също бяха много красиви”.

Паметливи жители на Арковна, пожелали анонимност, разказаха, че в района на гарата, която е възлова за жп линията Комунари-Шумен, е имало 2 царски вагона. Единият е бил от композицията на цар Фердинанд, а другият - на сина му Борис ІІІ. От десетилетия те стоят изоставени и напълно разграбени. Вероятно са пристигнали през 50-те или 60-те години на миналия век. Може би в прашасалите архиви на техния собственик, днешната компания “БДЖ”, има някакви документи за историята и съдбата им. За съжаление, обаче днес само паметта на възрастните хора проговаря за тези неща.

Някои от тях си спомнят, че много малко вещи са останали, които могат да разкажат за някогашното царско великолепие, защото почти всичко е разграбено и унищожено. Така малкото откъслечни спомените водят до историята на първия вагон. Той е произведен през 1908 г. за композицията на цар Фердинанд от германската компания “Дойтц”. Виждат се все още буквите от табелата на производителя. Вторият е принадлежал на цар Борис ІІІ и е създаден през 1942 г. Силно корозиралата табела тук, все още прикрепена към корпуса му, показва сериен номер № U3121. Орнамент от една останала дръжка на външната врата на вагона също е специфична и загатва за някогашното й великолепие.

Поради липсата на достатъчно информация в селото се лансира дори версията, че вагоните да са били от композицията на Министерския съвет и в тях да са се возили министър-председателите и министрите на България до 1944 г. От други жители на селото обаче става ясно, че двата вагона са престояли в района на гарата няколко десетилетия, а след това, в средата на 80-те години на миналия век са поставени в живописна местност, близко до р. Камчия, за да се превърнат в почивна зона за отдих на вагон-ревизиорите от секторите в Каспичан и Шумен. За тази цел на сегашното им място е излят фундамент, върху който е насипан чакъл и положени железопътни релси. Върху тях са поставени двата стари вагона. След преоборудването им те се превръщат в малка почивна база. Функционира до 1989 г. След промените мястото около тях запустява и днес високите шубраци и гъстата растителност ги превръща почти в зловеща гледка – като къщичка на Баба Яга. Наоколо всичко тъне в разруха.

“Зная ги като царските вагони”, обобщава кметският наместник на с. Арковна Марияна Христова. Тя също помни, че са собственост на родните железници, но от десетилетия никой не се е интересувал от тяхната съдба.