Ирина Величкова: У нас има добри закони за авторските права, но няма контрол и наказания

Ирина Величкова е юрист по професия. На фестивала "Златната роза" беше представен  дебютният й късометражен филм "Сън за щастие". Кинотворбата е дипломната й работа от специализацията й по режисура на игрален филм.


- Доколко правата на авторите са защитени в България?
- Защитени са на ниво закон. Изключително добре защитени с даже. Защото нашият закон не е по-лош от всички европейски директиви и европейски актове в областта на авторското право. Така че проблемът на всеки закон, включително и този, е неговото изпълнение, неговото правоприлагане... Авторско право има три вида защита: административна, гражданско-правна и наказателна. В областта на административната защита органът е Министерството на културата. Друг е въпросът доколко то функционира като административен орган и доколко е спирачка за дадено нерегламентирано използване. Не мисля, че Министерството на културата си изпълнява функциите в тази посока. При гражданско-правната защита също има доста проблеми от гледна точка на това, че има една неравнопоставеност между продуцента, който е икономически силната страна, и авторът, който е икономически по-слабата страна. За да водиш дело за обезщетение, трябва да внесеш 4% от сумата и това в много случаи спира авторите да водят дела. А липсата на дела прави съдиите лениви към тая материя. По отношение на наказателно-правната защита е достатъчно да ви кажа, че от 1993-а година досега няма нито един осъден за нарушаване на авторско право. Неслучайно България е в черния списък за нерегламентирано гледане на филми. Нещо повече: това до такава степен е изкривено като съзнание у нас, че големите разпространители отдавна се отказаха да си търсят правата в България. Защото сме икономически много малък пазар и те си казаха; "Майната му, нарушавайте ги тия права". И сега, като кажеш на един човек, на дете 15-17-годишно: "Недей да гледаш торенти", и той няма да те разбере. Това е естествена реакция на хората - че не знаят защо не трябва да го правят. Толкова сме зле.

- Липсва ни възпитание...
- Липсва отношението към интелектуалната собственост. То всъщност е мерило на зрелостта на дадено общество, защото много лесно се разбира, че, ако твоята кола бъде открадната днес, и твоите права са нарушени. Нарушено е правото ти на собственост.

- Защото е материално, можеш да го пипнеш.
- Точно така, но по същия начин би трябвало да се отнасяме към кражбата на авторски права, на интелектуален продукт, но това не може да стигне до съзнанието на хората. Толкова зле сме в общественото мислене, и ценностната система изобщо в България.

- До каква степен авторите не си получават доходите от авторски права?
- До голяма степен.

- Какво решение предлагате Вие?  
- Решението е хората, от които зависи това, да си вършат работата. Много случаи имам в практиката си, защото от 25 години работя именно това. Мога да ви дам много примери за случаи, в които административният орган, например, е сезиран, с достатъчно доказателства включително, но нищо не е последвало като санкция.  Аз съм била и главен юристконсулт на Българското национално радио. А националното радио и досега е най-големият продуцент на звукозаписи, които се записват годишно. И при сезирането за нерегламентирано използване на тези звукозаписи, за тяхно тиражиране в интернет или на носители, с ясно доказателство за това към Министерство на културата - нямаше никаква реакция.

- Да го разбираме така: че материалната храна е много по-важна от духовната.
- Е, ние не откриваме топлата вода с Вас в този разговор. Битието определя съзнанието все пак. Нашето битие е доникъде. Само се огледайте и тогава ще говорим за съзнанието.

- Виждате ли развитие по този въпрос?
-  Определение има развитие. Няма как да няма. Първо много от авторите започнаха да разбират какво всъщност им се причинява. От друга: има пречупване по някакъв начин, тоест знаеш, че, ако нарушиш едно правило, в крайна сметка ще пострадаш, че ще има възмездие. И това е един вид превенция, която е много важна.