НА СЕЛО в Арковна

В първите десетилетия, българите живеят в турските къщи, но постепенно почти цялото село издига нови къщи. Най-представителната сграда, построена скоро след преселението е училището, следвана от православен храм с патрон „Св. вмчк Димитър“. И двете обществени сгради са финансирани от богатия род Бурови. Сред преселниците има и гръцки фамилии, една от тях и днес пази името Гъркови.

В района на селото се намират над петнадесет пещери, половината от които са над 20 метра дълбоки. „Тулумовата пещера“ на връх Арковна е защитена местност.

На билото на върха Арковна има останки от селищен живот от праисторията до края на античността. В района е засвидетелствана сравнително голяма концентрация на монети на келтския цар Кавар от III век пр. Хр.[6], основал държава в Югоизточна Тракия със столица Тиле. Възможно е той да е владял крепостта на връх Арковна, вероятно защитаваща границите му с държавата на гетите.

В района съществуват тракийски могилни некрополи от целия период на античността. Проучено е тракийско светилище от III–IV век с мраморни релефи на тракийския конник.

В Арковна има и два изоставени вагона от царско време. Около тях е разруха. Над тях е чешма със звучното име Гюрлата, наречена така, защото водата гюртяла, тоест бликала, според местните. Природата е красива през всеки сезон в близост до селцето.

Липсват еко пътеки, но има условия за развитието на туризъм. Въздухът е кристално чист поради влиянието на Стара планина.