Уникална книга написал свещеник от Суворово

Марияна Николова от година изучава летописната книга на Суворово, направена от свещеник Христо Иванов Попсавов. В кориците на старо евангелие той добавя хартия, където записва всичко, което открие. В старанието си да покаже живота с цялото му многообразие, той съхранил снимки, банкноти и всичко, което можело документира времето. Не винаги спазва хронологията на ставащото, а записва всичко, което събере и затова прави и съдържание по страници. Проучва историята от най-ранни сведения до своето съвремие към  70-те години. Чертае  карти на улици, записва столетници на Суворово, многодетни майки, но това се отнася само за тези с над 10 деца, етнографията на региона и дори откритото по време на строежи в Суворово. Всичко това е написано върху листове хартия, които са подвързани в метални корици от старо евангелие.

Тази книга е наистина уникална. Написана е от свещеник, който служи в храма на Суворово – свещеник Христо Иванов Попсавов – средата до 70-те години на 20 век. Той се заема с нелеката задача да напише историята на Суроворо като започне от най-ранните сведения за него, образуването на селото и стига до своето съвремие. Проследява и историята на отделните фамилии, как се е появило името й, прави и родословно дърво.

Как книгата на свещеник Попсавов попадна в музея на Възраждането?

Заслугата да бъде тук е до голяма степен в резултат на доброто сътрудничество на свещеника със създателя на музея проф. Велко Тонев. Когато проф. Тонев подготвя своята книга за Суворово в съавторство с Коста Стоянов, голяма част от информацията той открива в книгата на свещеник Христо Попсавов. Като резултат от това сътрудничество свещеникът дарява книгата на музея и тя се съхранява тук вече няколко десетилетия.

Той е направил един уникален труд, защото не се е ограничил в това да води някакви записки. Той събира всякакви материали, характерни за времето.

Прелиствайки сборника, виждам и карта?

Много често той сам чертае карти на местностите. Не се ограничава със своето съвремие или няколко десетилетия назад. При построяването на нови сгради в Суворово работници случайно попадат на праисторически находки, между които, както самият свещеник ги определя  - зъби от мамут или праисторически брадвички, той сам се заема да ги спаси, тъй като  работниците не разбират тяхната историческа стойност и  това е нещо, което спира тяхната пряка дейност. Свещеникът ги събира и предава в Археологическия музей във Варна, защото осъзнава, че тяхното място е там. Много интересно е, че той прави детайлни скици на тези артефакти.

Текстът е изключително четивен и е писан от грамотен човек. Той описва голямо количество шевици на престилки, които са характерни за селото. Изключително педантичен при събирането на документи. Подреден и стриктен изследовател. Издирва сведения в посоката, в която работи докато не изчерпи сведения по темата и затова книгата е ценна като съдържание.

Почти 400 страници?

Да. Много богата като материал. Записвал е информация за загиналите във войните, легенди и предания за местности в региона, но е много критичен към тях.

А корицата на книгата?

Това е евангелие, което свещеник Попсавов е бил намерил по-рано. Самият той пише историята му на първата страница на книгата. Подвързва едно старо евангелие в кориците и подвързва още празни листа, на които пише всичко, което успява да събере. Прави и азбучен показалец, за да улесни бъдещите си читатели, защото разбира, че събира всичко без да се следи хронологията. Характерно е за 19 век, не е нещо уникално като изработка.

Много е тежко!

Да! Макар и посребрено, но обковът е масивен. Кориците са изработени от метал.