Писателят Александър Секулов: Изкуството е ежедневно приближаване към провала, другото е занаят

Александър Секулов е български писател, поет, публицист и журналист. Роден е в Пловдив на 6 януари 1964 г. Автор на романите „Колекционер на любовни изречения“, „Малката светица и портокалите“,„Господ слиза в Атина”, „Гравьор на сънища“,„Островът“ и „Скитникът и синовете“. Има издадени три книги с есета.

Сред поетичните му книги са „Карти и географии“, „Възхитително и леко“, „Море на живите“.

Автор е на пиесите: “Светли хотелски стаи”, „Няма ток за електрическия стол”, драматизациите „Възвишение” по романа на Милен Русков в сътрудничество с Иван Добчев и „Вълци“ по „Трънски разкази” от Петър Делчев.

Драматург е на Пловдивския театър, носител на награда „Аскеер“ в категорията „Съвременна българска драматургия” за пиесата „Няма ток за електрическия стол“.

Александър Секулов е носител е на национални литературни отличия – “Академика” /1988/, “Цветан Зангов” /1985, 1986, 1987/ , “Иван Николов” /1998, 2004/. Носител на наградата “Пловдив” за литература и награда „Перото“.

Първата му среща с читатели във Варна беше на 25.10.2018 г.

Не идвате много често във Варна или поне по литературни поводи...

Това е първата ми среща с читатели тук и аз съм много учуден, че е първата. Не знам защо Варна стои винаги по-далеч от тези обичайни литературни обиколки, които се правят.

Може би, заради липсата на магистрала?

Не, не съм сигурен, че това е причината. Аз не знам дали съществува по-широка литературна публика, тя съществува, но не знам дали е групирана около едно място, събитие или традиции, а тези неща играят огромна роля. Веднага ще дам за пример не Пловдив, а Стара Загора, където имат много сериозна групирана публика и това прави впечатление. Но за сметка на това Варна има други фестивали, които са доказани.

Как протичат срещите Ви с читатели? Има ли сценарий или импровизирате?

Срещите са предимно с читателки и протичат взаимно вълнуващо.

Т.е. повече жени Ви четат, така ли?

По принцип жените четат повече от мъжете, това е световно известен факт. Може би заради естеството на литературата, която пиша – тя е по-филигранна, иска да се замислиш, не разчита чак толкова на сюжета, колкото на едни вътрешни вертикали. Но това, разбира се е под формата на шега – аз не съм правил изследване колко са читателите, колко читателките. Но да те четат жени е определено по-добро.

Как стигнахте до този филигранен, изящен стил? Изискваше ли много работа?

По принцип аз пиша от чувството за щастие, от препълненост с възхита, когато слънцето изпълва човека, както топлият въздух изпълва дирижабъла, когато той полита. Общо взето аз не пиша, когато съм нещастен и не смятам, че изкуството трябва да причинява на човека фрустрация от живота, страх от и без туй страшния краен живот, който всеки от нас има. Този уплах по принцип е вечен и човек още като се осъзнае, че е смъртен, го придобива. Не виждам защо изкуството трябва да допринася за усилването на тази мъка. Затова искам да пиша и пиша, когато нещата в мен са в някаква екстатична форма, когато животът придобие празничен вид и аз го усещам много пълен и хармоничен. Опитвам се такъв пълен и хармоничен да е светът и в книгите ми.

Как запазвате това чувство?

Просто пиша само в тези мигове, когато ме владее това чувство. Иначе като всеки един нормален човек изпадам в състояния на съмнение, вътрешна тревога, депресия понякога. Пиша само, когато съм щастлив или когато възхитата от живеенето ме люлее в някаква люлка. Мисля, че човек е роден, за да увеличава радостта.

.......................... (какво Александър Секулов разказа за Пловдивския театър, за съвременната драматургия, за Пловдив – Европейска столица на културата 2019 чуйте в аудио файла).

В едно интервю казвате, че сте стръмен човек. Какво имате предвид?

Е, какво имам предвид – че съм крив. Не винаги, но по принцип... Аз не съм уютен за себе си и оттам по презумпция си мисля, че не съм уютен и за другите. Аз със себе си трудно се разбирам.

То това не е ли при всеки творец?

Обичайна шизофрения, негодници...