Александър Секулов е български писател, поет, публицист и журналист. Роден е в Пловдив на 6 януари 1964 г. Автор на романите „Колекционер на любовни изречения“, „Малката светица и портокалите“,„Господ слиза в Атина”, „Гравьор на сънища“,„Островът“ и „Скитникът и синовете“. Има издадени три книги с есета.
Сред поетичните му книги са „Карти и географии“, „Възхитително и леко“, „Море на живите“.
Автор е на пиесите: “Светли хотелски стаи”, „Няма ток за електрическия стол”, драматизациите „Възвишение” по романа на Милен Русков в сътрудничество с Иван Добчев и „Вълци“ по „Трънски разкази” от Петър Делчев.
Драматург е на Пловдивския театър, носител на награда „Аскеер“ в категорията „Съвременна българска драматургия” за пиесата „Няма ток за електрическия стол“.
Александър Секулов е носител е на национални литературни отличия – “Академика” /1988/, “Цветан Зангов” /1985, 1986, 1987/ , “Иван Николов” /1998, 2004/. Носител на наградата “Пловдив” за литература и награда „Перото“.
Първата му среща с читатели във Варна беше на 25.10.2018 г.
Не идвате много често във Варна или поне по литературни поводи...
Това е първата ми среща с читатели тук и аз съм много учуден, че е първата. Не знам защо Варна стои винаги по-далеч от тези обичайни литературни обиколки, които се правят.
Може би, заради липсата на магистрала?
Не, не съм сигурен, че това е причината. Аз не знам дали съществува по-широка литературна публика, тя съществува, но не знам дали е групирана около едно място, събитие или традиции, а тези неща играят огромна роля. Веднага ще дам за пример не Пловдив, а Стара Загора, където имат много сериозна групирана публика и това прави впечатление. Но за сметка на това Варна има други фестивали, които са доказани.
Как протичат срещите Ви с читатели? Има ли сценарий или импровизирате?
Срещите са предимно с читателки и протичат взаимно вълнуващо.
Т.е. повече жени Ви четат, така ли?
По принцип жените четат повече от мъжете, това е световно известен факт. Може би заради естеството на литературата, която пиша – тя е по-филигранна, иска да се замислиш, не разчита чак толкова на сюжета, колкото на едни вътрешни вертикали. Но това, разбира се е под формата на шега – аз не съм правил изследване колко са читателите, колко читателките. Но да те четат жени е определено по-добро.
Как стигнахте до този филигранен, изящен стил? Изискваше ли много работа?
По принцип аз пиша от чувството за щастие, от препълненост с възхита, когато слънцето изпълва човека, както топлият въздух изпълва дирижабъла, когато той полита. Общо взето аз не пиша, когато съм нещастен и не смятам, че изкуството трябва да причинява на човека фрустрация от живота, страх от и без туй страшния краен живот, който всеки от нас има. Този уплах по принцип е вечен и човек още като се осъзнае, че е смъртен, го придобива. Не виждам защо изкуството трябва да допринася за усилването на тази мъка. Затова искам да пиша и пиша, когато нещата в мен са в някаква екстатична форма, когато животът придобие празничен вид и аз го усещам много пълен и хармоничен. Опитвам се такъв пълен и хармоничен да е светът и в книгите ми.
Как запазвате това чувство?
Просто пиша само в тези мигове, когато ме владее това чувство. Иначе като всеки един нормален човек изпадам в състояния на съмнение, вътрешна тревога, депресия понякога. Пиша само, когато съм щастлив или когато възхитата от живеенето ме люлее в някаква люлка. Мисля, че човек е роден, за да увеличава радостта.
.......................... (какво Александър Секулов разказа за Пловдивския театър, за съвременната драматургия, за Пловдив – Европейска столица на културата 2019 чуйте в аудио файла).
В едно интервю казвате, че сте стръмен човек. Какво имате предвид?
Е, какво имам предвид – че съм крив. Не винаги, но по принцип... Аз не съм уютен за себе си и оттам по презумпция си мисля, че не съм уютен и за другите. Аз със себе си трудно се разбирам.
То това не е ли при всеки творец?
Обичайна шизофрения, негодници...
Държавата трябва да има по-строг контрол върху качеството на стоките, които се предлагат в търговските вериги. Това мнение изрази за предаването "Новият ден" по Радио Варна доц. д-р Йордан Иванов, преподавател в Икономическия университет във Варна. По думите му не би могъл да се наложи таван на цените. "Това е едно популистко понятие, което няма как да се..
Интервю с Jarda Haž (JIG-AI) JIG-AI са чешка грайнд кор банда, силно повлияна от културата и живота на Япония. Триото бруталисти има четири албума за близо 20-годишната си кариера. Групата работи по пети, но преди това ще стане част от поредната танцувална веречинка „Grind Over Sofia“ на 28 февруари. Със съдействието на организаторите от..
Особеностите на исландския риболов добре е опознал Петер Скуг - наполовина българин, наполовина исландец. Роден е във Варна, но от 8-годишен живее в столицата на ледената земя и гейзерите - Рейкявик. На 13 години започва да се занимава с музика - диджей e по партита, познат е и на клубната сцена във Варна. От два месеца обаче изучава дълбините на..
Безплатни профилактични прегледи за нарушения на слуха организира за четвърта година МУ-Варна, по повод предстоящия „ Световен ден за защита на здравето на ушите и слуха “ или накратко Ден на слуха 3 март. Ц елта на подобни инициативи е да се насочи вниманието на обществеността към грижата за слуха при всички възрасти – универсален скрининг..
27-ото издание на конкурса за домашно вино се проведе на 16 февруари във Варна. Участниците предоставиха над 160 проби, а от тях най-много на червени вина – 68, белите са били 65, а розе – 29. До финалния кръг достигнаха 47 проби, като за най-добро червено вино беше отличен Орлин Банков. Той получи и специалната награда за българския сорт..
София Иванова е ученичка в Националното училище по изкуствата "Добри Христов" във Варна. Св ири на флейта и се занимава с класическо пеене. И през тази година София продължава с успешните си изяви, като заслужи две награди "Златна Лира" в Пловдив по време на ежегодния международен конкурс за музикално, танцово и изобразително изкуство "Орфееви..
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..