Нощният труд е вреден за здравето

Експерти се обявиха на кръгла маса за ограничаването на нощния труд. Зад искането застанаха както представители на синдикатите, така и на работодателите и държавата. Различия по исканията за заплащането на нощния труд има, но всички са на мнение, че трябва по-добра регулация и ограничаване, заради вредното му въздействие.

КТ "Подкрепа" настоява за увеличение на допълнителното заплащане за нощен труд, като то стане процент от минималната работна заплата за страната - 0,5 процента от нея за един час нощен труд. Това припомни Здравчо Здравчев, председател на Национална федерация "Техническа индустрия, наука, информатика" към КТ "Подкрепа" на форума в централата на синдиката.
Зад исканията на синдиката застават и от Българския лекарски съюз, от асоциацията на професионалистите по здравни грижи, работещи в системата на МВР.

"Нощният труд е евтин ад" е новото послание на кампанията на КТ "Подкрепа", която е както за увеличение на възнаграждението, така и за ограничаването на полагането на нощен труд. От синдиката искат нощният труд да се ограничи само до производства, които са технологично непрекъсваеми. Кампанията започна в края на март. На 3 октомври синдикатът внесе предложението в подкомисията по доходите към НСТС.

Ако искането на синдиката се удовлетвори, заплащането за час нощен труд при сегашната минимална работна заплата, ще стане 2,55 лв. или 17,85 лв. за една нощна смяна. В рамките на един месец работникът ще получава чиста сума 113 лева. При минимална работна заплата 560 лева - заплащането за час нощен труд ще стане 2,80 лева.

Сегашната стойност на заплащането от 0,25 лв. на час е определена през 2006 година при минимална работна заплата за страната от 180 лева, а сега минималното възнаграждения е 510 лева. През 2006 година и новите изследвания за вредата от нощния труд не са били налични, каза Здравчев. Той припомни, че преди това има също един дълъг период, в който заплащането за нощен труд не е променяно - от 1997 година, когато то е било седем стотинки за час.

Приходите за осигурителната система биха били милиони допълнително, ако се реализира синдикалното предложение, са изчислили от КТ "Подкрепа". В момента за една година отчисленията, които се правят за един човек, който работи осем пъти в месеца, като полага нощен труд, са 13 лева и 44 стотинки за здравна осигуровка. Ако исканията на синдиката се удовлетворят, общата годишна здравно-осигурителна вноска ще стане 137,09 лв. Пенсионната вноска от 33 лева ще стане 339 лева.
За един месец нощен труд работникът получава 10,87 лв, което покрива едва 42 на сто от разходите за градски транспорт, посочиха от синдиката. В момента за една нощна смяна не можем един билет за градски транспорт да купим, допълниха синдикалистите.

Новите изследвания след 2006 година категорично определят, че нощният труд е вреден за здравето. Световната здравна организация също през 2009 година определи, че нощният труд трайно уврежда здравето и трябва да се ограничи, каза още Здравчо Здравчев.

Нощният труд причинява умора, намаляване на качеството на съня, води до повишаване заболеваемостта и отсъствия от работа, увеличават се трудовите злополуки и текучеството на работници. Изследванията сочат, че при нощен труд се увеличава риска от заболявания на сърдечно-съдовата система с 40 на сто, с три пъти от рак на простатата, с 30 на сто от рак на гърдата, с 40 на сто от рак на белите дробове и на пикочния мехур, депресии, диабет и метаболитни проблеми.
Социалните рискове са свързани с проблеми в семейството, социална изолация и като следствие репродуктивни проблеми, което пък довежда и до демографски проблеми. За десет години продължителен нощен труд, хората остаряват шест и половина години по-рано от останалите. Американско изследване, направено сред 75 000 медицински сестри за период от 22 години, сочи, че една от всеки десет работили и през нощта в рамките на шест години, ще умре по-рано, каза Здравчев.
В нощен труд са заети над 400 000 души в България.

Според доклада на ЕК и на Европейския икономически и социален комитет от 2017 година, който анализира прилагането на директивата за организацията на работното време, продължителността на работното време (в това число и извънредният труд) не трябва да надвишава 48 часа на седмица, като единствено в българския Кодекс на труда се предвижда продължителност на седмичното работно време до 56 часа, което е т. нар. сумирано изчисляване на седмичното работно време. Това е свързано с износване на организма, отбеляза Здравчев. Затова от синдиката настояват и у нас да се въведе горна граница от 48 часа заедно с нощния труд, броят на поредните нощни смени да се намали от пет на три в седмицата, минимална междуседмична почивка да стане 35 часа /в момента е 24 часа/ и да се ратифицира конвенция 171 на МОТ за нощния труд.