Да запазят младежкия бунт повече от 20 години, го умеят малцина. Да не изневеряват на идеите, които са ги направили това, което си днес – също. Да приемаш, че си хард кор до живот, не е за всеки. Обаче има и такива, които продължават да изповядват този стил – не, този начин на живот. Защото хард корът е точно това – начин на живот! Пред Стоян Стоянов, вокалист на BFH - една от най-емблематичните хард кор банди не само във Варна, но и в България, съмнения никога не са стояли. Ако си хард кор, то си хард кор до живот.
BFH заедно с групи като INDIGNITY и OUTRAGE прехвърлиха мост към София, където съвместно с LAST HOPE и още много знайни и незнайни герои, оформиха хард кор сцената в България. Обгрижваха я, развиваха я и я превърнаха в една от водещите на Балканския полуостров. С годините много музиканти се отказах, други продължиха в други посоки. Ядрото обаче е живо и продължава да напомня за себе си. Софиянците LAST HOPE не спират с турнетата у нас и навън, INDIGNITY и OUTRAGE не спират да работят, да правят концерти и макар и рядко и не колкото му се желае на редовия фен, да записват нов материал. BFH? Те се завърнаха. Странното е, че никога не са се разпадали официално, но истината е, че излязоха от фокуса на феновете. Не успяха да потънат в забвение, независимо от липсата на вести. Обаче, когато се появиха отново, го направиха с апломб.
„Bits Of Humanity” е едва втория им студиен албуми се появява близо 20 години след дебюта „Burned From Hope”. Веднага изниква въпросът – могат ли порасналите момчета, да пресъздадат младежките увлечения по хард кора? Могат! Силно, стилно, грубо и първично BFH са все още хард кор – с музика, извираща от сърцевината на стила. Нищо чудно тогава, че в следващите редове и в звуковия файл ще прочетете или ще чуете интервю с вокалиста на групата Стоян Стоянов, когото издирихме чак в Австралия, където живее от години.
„Ние продължаваме да се радваме на голямо внимание и на позитивно отношение от нашите приятели. Аз много, много не обичам думата фенове. Само че е съвсем нормално, хората, на които не си им в полезрението, те забравят. Все пак ние сме много рядко активни в днешно време. С изключение на два концерта и обновяването на страницата ни във Фейсбук, нищо друго не се чува за нас. Всеки си има друга работа и други проекти, новото поколение расте и си има нови герои. И няма защо да слуша BFH.”
„В крайна сметка и аз рядко имам време да се връщам към старите групи, които са ме запалили. Бих казал, че съм много поласкан от вниманието на феновете. Явно не сме напълно забравени”.

„Ние се опитваме малко или много всеки един албум да го наречем BFH по един или друг начин. Сега даваме още една интерпретация на BFH. Макар че не е нужно тя да е единствена или финална. Тази обаче „Bits Of Humanity” ми е любима. Като цяло още от 1999 година, когато започнахме да го правим този албум. Съвсем са си 20 години. Започнах да пиша концептуална история и текстовете бяха свързани помежду си. И всъщност написах нещо като 12 текста. Всички обвързани от песента „Humanity”. В нейния текст са включени заглавията на всички останали песни. Историята е за това, че бяхме тийнейджъри, които малко, по-малко навлизаха в света на възрастните и трябваше да си изберем някаква предопределена роля, а реално не се чувствахме доволни в нито една от ролите, които виждахме пред себе си. Винаги смятам, че всички членове на групата са били малко по-нетрадиционно настроени към обществото и към стандартните пътеки на един живот. И за това аз се опитах да приложа по-критична гледна точка към различните позиции, които ни се предоставят в обществото. И заради това във всички песни има някаква роля, която е добавена в скобите след заглавието. Погледнато от днешна гледна точка, вече съм на почти 40 години, ми се струва малко по-наивно и вече имам малко по-различен поглед на нещата, защото съвсем не смятам, че човек е толкова ограничен към онова, което можеше да си избере тогава. И това го виждам, защото около мен има изключително много вдъхновяващи хора, които успяват да живеят мечтата си. Но има и други, като влизат в коловози и макар и да са недоволни, не следват мечтите си.”
Повече от Стоян Стоянов за новия албум на варненската хард кор банда BFH – в звуковия файл.

Исторически музей - Балчик спечели проект "Храмът на Понтийската майка на боговете - Кибела от Дионисополис - мобилна мултимедийна изложба. Иновативен метод за популяризиране на културното наследство на Балчик. Средствата са по програма "Създаване и разпространение - големи проекти" 2025 г. към Национален фонд "Култура" с пълно финансиране от 30 000..
В Музея за нова история на Варна утре ще се състои представяне на историческия албум "От Нюрнберг до Варна", посветен на Международния наказателен трибунал в Нюрнберг и Народния съд във Варна. Автори са Траян Димитров - историк, завеждащ отдел "Нова история" - РИМ-Варна и Симеон Кулиш, историк, учител, научен секретар на Тракийския научен институт,..
„Колосът“ на Силвия Плат излезе за първи път на български език. Стихосбирката на америксанската писателка е в превод на Румен Павлов. Той е носител на награда „Перото“ за дебют за стихосбирката „Отвор“. Румен Павлов признава, че преводът на единствената излязла приживе стихосбирка на Силвия Плат, започва донякъде случайно. "Имах книгата. Започнах да я..
Нова книга за черноморското крайбрежие на Варненска област през Късната античност излезе от печат. Книгата е на проф. д-р Иван Христов от Националния исторически музей - „Archaeology of the Pontic Coast Coastal. Fortresses, Settlements and Harbour Zones in the Province of Moesia Secunda“. Тя е посветена на тайните на черноморското крайбрежие и..
Ирена Ангелова има над 20-годишен опит в музиката. Заминава за скандинавските страни, когато е едва на 21 години, и изгражда успешна кариера в Дания, където се установява да живее и твори. Копнежът по родината обаче е толкова силен, че един ден тя решава да се върне в България. Завръща се и към красотата на българския език, а след дебютния ѝ..
Детството може би е периодът от живота на човек с най-много вкус на мед и сладко, с най-благи спомени. Чуйте повече от нейната изповед пред репортера ни Ваня Славова: Илияна Кръстева е била дълги години директор в училище в Брегово, Видинско. След като се пенсионира, се връща във Варна и сега работи като старши начален учител в ОУ..
Почит към приноса на Георги Лечев (1949 - 2025) в българското и европейското изкуство е изложбата, която е подредена в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна. Тя е организирана със съдействието на семейството на художника, а повечето от графичните произведения са предоставени от Галерията за графично изкуство - Варна. Името "Пътят"..