За чайките и хората

публикувано на 17.01.19 в 11:18

Четвъртокласникът Никола и орнитологът от БДЗП Михаил Илиев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Чайките по морето, които отмъкват от ръцете ни я обяда, я закуската, я... вечерята. Тези, които, оставили нещо за хапване на открито – на терасата, на маса в заведение, на плажа, ни го открадват под носа. Тези, които дебнат на пазара, до закусвалнята, на покривите, около училищата, и са толкова близо до хората!

Голяма част от нас са имали близка среща с тези вечно прегладнели птици. Крясъкът им, така специфичен за морските населени места, умилява гостите, някои от които не подозират за хищническата им природа. На какво се дължи тя и имаме ли вина ние – хората, за промяната в местообитанието на птиците? Какви са съветите на специалистите и на 10-годишния Никола, който има какво за разкаже за „сблъсъка”, си е представител на животинския вид?

Никола е четвъртокласник в СУ „Св. Климент Охридски”, той вече се пази повече от чайките, след като една от тях му открадва закупената закуска от близката лавка. „Да се оглеждат наляво и надясно, да се пазят от птиците, докато не се измъкнат от тях”, съветва ни момчето.

„Гларусите са вид чайки, а най-разпространеният вид от над десетте най-често срещани у нас, са средиземноморските жълтокраки чайки – „Ларус Михаелис”, обясни орнитологът Михаил Илиев от Българското дружество за защита на птиците.

До средата на миналия век те са се срещали по морския бряг, гнездили са по езерата и островите на българското черноморско крайбрежие. Впоследствие обаче виждат, че в градовете храната е в изобилие и през всички сезони могат да си я набавят. Най-голяма част от тях се срещат във Варна и Бургас заради високите сгради в центъра, близостта до морския бряг, генерирането на големи количества боклук и не на последно място – наличието на по-малко естествени врагове.

„Чайките са видове, които могат да оползотворяват всякакъв вид храна, те винаги намират места, където могат да развият своята популация. Апетитът им се дължи на това, че са всеядни животни и използват всички възможни начини да си осигурят тази храна. Когато атакуват хора, те го правят, за да ги сплашат. Фокусират се върху храната им, добри летци са и шансът да се блъснат в хората е минимален, въпреки че прелитат ниско и близко до хората. Посегателствата над хора, които носят храна, се предприема от по-възрастни и по-опитни птици – със сиво-бяло оперение. Кафеникавите са по-млади и не представляват заплаха , те наблюдават отстрани и се обучават от по-възрастните”, допълни Илиев.

По думите на специалиста, не бива да храним целенасочено птиците, а самите ние – да променим навиците си на хранене. Да не оставяме храна и да не се храним на открито, да затваряме кофите за боклук и да не изхвърляме отпадъци извън контейнерите.Целта е да може да се минимизира достъпът до храна на гларусите в рамките на града и те да се насочат към морския бряг или сметищата. Далеч от градския шум и неестествената за птиците среда.