Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Зададените и незададени въпроси на Радичков

Снимка: Архив

Паметниците показват душата на Радичков, който не беше "лакомник" за слава, смята неговият приятел от детството -  художникът проф. Галилей Симеонов. Тяхното приятелство започва още от ученическите години в Берковската гимназия. Преминава през различни изпитания на времето и остава чисто и днес, въпреки физическата раздяла с Мъдреца на Калиманица.

Дали защото са израснали на едно и също място - на няколко километра от брега на Огоста, дали защото са закърмени с невероятния фолклор на Северозапада, дали защото са пили от онази вяра, която се опита да събере техният земляк Димитър Маринов, но има много общо в техния поглед към света, а професорът и днес говори езика, който си остава малко чужд за мнозина българи.Снимка

Всичко започва в детството. От училищния чин в класната стая, от невероятните преподаватели, които ги учели да бъдат открити и да не спират да търсят, от предизвикателствата на времето и от нестихващия копнеж да съхраниш нещо, което времето иска да унищожи.

Като детските спомени от едно изключително жизнено село, тръгнало да прави църква, но не успяло, защото властта се сменила и  дори решили да направят на мястото язовир. Нещо се случило и амбициите им не успели напълно.

Хората преместили всичко. Оставили общия паметник на загиналите във войните за освобождение. Не могли да преместят и вековния дъб, който преди десетилетия надничал в класните стаи на съседното училище, а днес стои самотен. Но неговия шепот е записан, успокоява ме проф. Галилей Симеонов.


СнимкаЗа този живот и тези хора - малките хора с уж малки истории, разказваше Радичков, продължава неговият приятел . От този живот никога не поиска да се отдели и художникът Симеонов. Още в училище те  предначертали пътищата в живота - единият ще пише,  другият ще рисува.

Месец януари е най-любимия на големия български писател Йордан Радичков. Може би и затова той си отиде на днешния ден преди 15 години. Разговорът с проф. Галилей Симеонов е направен на метри от последния паметник на Радичков и той е в Монтана:

Пълно е с въпросителни около мен. Йордан, милия, Бог да го прости, се оплакваше от това. Той първо каза: "Животът е един огромен въпрос". След това започна да се занимава в детайли с най-малките неща в живота. Той е големият майстор на темата за малките неща в малкия човек - колко са големи, дори бих казал: огромни!

СнимкаНие сме на метри от може би най-новия паметник на Радичков в България. Достатъчно ли е един паметник,  за да запомним Радичков?

Е, той не беше лакомник. Те са три. Има в София. Там го направи Емил Попов, с него сме другари от преподавателските години. Той като селянина винаги обича дълбоката бразда и мисля, че направи нещо много хубаво.
Няма да го сравнявам с Георги Чапкънов (автор на паметника в Монтана) - той има други прелести. Като майстор той отдавна носи нещо много искрено и стабилно.  Ръцете на Йордан и това тяхно кръстосване, има един много хубав ъгъл. Това е в репликите на Леонардо, на Микеланджело...
Снимка
Може би повече от 70 години продължава Вашето приятелство с Йордан Радичков. Какво Ви свързва и какво Ви направи такива приятели?
СнимкаНе съм мислил и не мога да кажа. Но мисля, че нашият произход - от едно средно и едно бедно семейство, ни сближи много в Берковица. Аз имах ненаситна жажда нещо да му дам. Той имаше ненаситна жажда да ме предпази да не прекалявам. Така между нас се изгради едно доверие за добруване в Берковската гимназия. Учителите там бяха много добри и много ни обичаха. Това бяха учители, които заставаха на катедрата с изключително разположение и ние го улавяхме.
Йордан седеше на последния чин, но все го дърпаше една бедност назад и това ме правеше леко печален. Квартирите ни бяха близо една до друга. Не зная как я плащаше, не зная и какво ядеше, но зная, че всичко беше ежедневна оскъдица. И в ежедневието се изгради едно приятелство, пълно с искреност и лека болка, защото ние не можехме да правим нещо голямо, но се стопихме в едно приятелство.
СнимкаБеше ли оценен той?
Не мисля. Той е толкова модерен, толкова иносказателен и точен, че много от хората, които се въртяха около него, понякога ми приличаха на клакьори, без да се прочели за нещо, което той е написал... Йордан е един нов театър! Ние не дадохме необходимата оценка на това, което направи.
Той много се радваше на Методи Андонов. Методи беше едно изключително дарование и може би най-точно "напипа" Йордан, но той през цялото време "изнемогваше" в пиесите, ако и Йордан да беше доволен. Като летяща комета се отдели "Лазарица".
Григор Вачков, който беше учил правоговор при литературния критик и историк проф.  Димитър Митов, направи голяма прелест....
От Италианския ренесанс - и в изобразителното изкуство, и в литературата - Йордан Радичков се качи на нивото на италианците! Той е  баща на един ренесанс у нас, с който тепърва ще подквасваме нашия театрален живот!
Според мен, Йордан изтръгна от душата на Северозапада, който е един беден край. Йордан винаги отбелязваше бедността като състояние на северозападния човек, от което той се е "омотал" и стои малко странен. Йордан го избави от тези неща, направи литература от тази природа в неговия говор, в неговото мислене и вдигна нивото на една изключителна литература.
Йордан толкова добруваше с душата на хората от нашия Северозапад, това е въпрос на една високочестотна литература! Тя не е за средния човек. А той бъркаше в тези торби!
Много беше фин Йордан, много добруваше с тази среда и тази природа, но той вадеше едни екстракти, които само той ги виждаше!
В това отношение той е голяма забава!


СнимкаМного пъти се връщам към думите на Радичков, казани му от шамана в Сибир : "Има или няма Бог, ти живей, все едно има!". Казани са във време, когато за Бог не се говореше или поне не така, както го разбира православната църква. При много от срещите си с проф. Симеонов се опитвах да разбера в какво е вярвал неговият приятел, но той отказваше с онази мъдрост, която и двамата я притежаваха : нека да остане наистина интимен този отговор.
При поредното разлистване на книгите на Радичков този път обърнах внимание на една, в която той написа автограф за мен. Мисля, че  сам ми беше дал отговора - тихо и ненатрапчиво, така, както винаги го е правел. Така, както всеки от нас трябва да коригира черновата на човек, създаден от Бог.
Или както самият Радичков сподели в едно свое интервю: Да се поклоним и да замълчим!


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Френският пекар на Варна

14 юли е националният празник на Франция – денят, в който страната чества превземането на Бастилията с военни паради, балове на пожарникарите и фойерверки. Но далеч от цялата тази суета, днес един французин ще прекара деня по съвсем различен начин – във Варна, до пещта на собствената си пекарна. Грегори Шарниге е от Брест и в продължение на 18..

публикувано на 14.07.25 в 08:05
Емил Радев

Емил Радев: След поправките в доклада за напредъка на Северна Македония показахме на нашите съседи, че не може да се лобира по този безобразен начин

Тази седмица  Европейският парламент прие поисканите от България три поправки в доклада за напредъка на Северна Македония за присъединяване към ЕС. Така от доклада ще бъдат заличени всички референции за "македонски език и идентичност". Новият текст беше приет с 461 гласа "за", 121 "против", а 107 евродепутати гласуваха "въздържал се". Това..

публикувано на 12.07.25 в 16:05
Николай Денков

Николай Денков: Постигнахме междинната си цел да влезем във всички европейски институции. Сега ни остава да се справим с мафията

Бившият премиер и депутат от ПП/ДБ Николай Денков обвини прокуратурата и службите в поръчкови акции срещу представители на "Промяната". Той определи действията на държавното обвинение срещу кмета на Варна Благомир Коцев и срещу Асен Василев като опит за сплашване и политически рекет. В обзорното предаване на Радио Варна „Позиция“ Денков заяви,..

публикувано на 12.07.25 в 13:20

Пламена Георгиева: Иракчаните са най-безценната принадлежност на тази страна

Иракчаните са много добри, радушни и гостоприемни хора, най-безценната принадлежност на тази страна. Отношението е това, което най-много ме дърпа натам. Това споделя в предаването за туризъм и приключения "Хоризонти" Пламена Георгиева след 13 дни в почти самотно пътуване из Месопотамия и Кюрдистан, на територията на днешен Ирак.  "В Близкия..

публикувано на 11.07.25 в 08:07
проф.Драгомир Пламенов, ректор на ТУ-Варна

Ректорът на ТУ-Варна за студентските такси: Положението става притеснително

Ректорите не могат да влияят върху таксите, тъй като се придържат към определена формула, а всяко отклонение е незаконно. Това подчерта за Радио Варна проф. д-р  Драгомир Пламенов, ректор на Техническия университет във Варна.  Отчита се  намалено желание за обучение в магистърските програми извън държавната поръчка заради по-висок размер на..

публикувано на 10.07.25 в 14:30

Blackie Lawless (W.A.S.P.): Интернет обезцени музиката

Интервю с Blackie Lawless (W.A.S.P.) MANOWAR, W.A.S.P. и Alice Cooper са големите хедлайнъри на традиционния вече „Midalidare – Rock In The Wine Valley“. Тази година датите на фестивала са 11 – 13 юли. Мястото – отново малкото средногорско селце Могилово. Във втората вечер (12 юли) Blackie Lawless и W.A.S.P. ще изпълнят целия дебютен..

публикувано на 10.07.25 в 07:32

Емануела Ковач с първа самостоятелна изложба във Варна

Графика, но не съвсем – така Емануела Ковач определя новите си творби, които е подготвила за първата си самостоятелна изложба във Варна. „Кръстих изложбата „Love is“, защото всичко е любов. Това са фрагменти от моя живот, които обичам. Ще ги представя по един нетрадиционен начин. В процеса на работата си забелязах колко красива изглежда металната плоча..

публикувано на 09.07.25 в 08:35