Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Зададените и незададени въпроси на Радичков

Снимка: Архив

Паметниците показват душата на Радичков, който не беше "лакомник" за слава, смята неговият приятел от детството -  художникът проф. Галилей Симеонов. Тяхното приятелство започва още от ученическите години в Берковската гимназия. Преминава през различни изпитания на времето и остава чисто и днес, въпреки физическата раздяла с Мъдреца на Калиманица.

Дали защото са израснали на едно и също място - на няколко километра от брега на Огоста, дали защото са закърмени с невероятния фолклор на Северозапада, дали защото са пили от онази вяра, която се опита да събере техният земляк Димитър Маринов, но има много общо в техния поглед към света, а професорът и днес говори езика, който си остава малко чужд за мнозина българи.Снимка

Всичко започва в детството. От училищния чин в класната стая, от невероятните преподаватели, които ги учели да бъдат открити и да не спират да търсят, от предизвикателствата на времето и от нестихващия копнеж да съхраниш нещо, което времето иска да унищожи.

Като детските спомени от едно изключително жизнено село, тръгнало да прави църква, но не успяло, защото властта се сменила и  дори решили да направят на мястото язовир. Нещо се случило и амбициите им не успели напълно.

Хората преместили всичко. Оставили общия паметник на загиналите във войните за освобождение. Не могли да преместят и вековния дъб, който преди десетилетия надничал в класните стаи на съседното училище, а днес стои самотен. Но неговия шепот е записан, успокоява ме проф. Галилей Симеонов.


СнимкаЗа този живот и тези хора - малките хора с уж малки истории, разказваше Радичков, продължава неговият приятел . От този живот никога не поиска да се отдели и художникът Симеонов. Още в училище те  предначертали пътищата в живота - единият ще пише,  другият ще рисува.

Месец януари е най-любимия на големия български писател Йордан Радичков. Може би и затова той си отиде на днешния ден преди 15 години. Разговорът с проф. Галилей Симеонов е направен на метри от последния паметник на Радичков и той е в Монтана:

Пълно е с въпросителни около мен. Йордан, милия, Бог да го прости, се оплакваше от това. Той първо каза: "Животът е един огромен въпрос". След това започна да се занимава в детайли с най-малките неща в живота. Той е големият майстор на темата за малките неща в малкия човек - колко са големи, дори бих казал: огромни!

СнимкаНие сме на метри от може би най-новия паметник на Радичков в България. Достатъчно ли е един паметник,  за да запомним Радичков?

Е, той не беше лакомник. Те са три. Има в София. Там го направи Емил Попов, с него сме другари от преподавателските години. Той като селянина винаги обича дълбоката бразда и мисля, че направи нещо много хубаво.
Няма да го сравнявам с Георги Чапкънов (автор на паметника в Монтана) - той има други прелести. Като майстор той отдавна носи нещо много искрено и стабилно.  Ръцете на Йордан и това тяхно кръстосване, има един много хубав ъгъл. Това е в репликите на Леонардо, на Микеланджело...
Снимка
Може би повече от 70 години продължава Вашето приятелство с Йордан Радичков. Какво Ви свързва и какво Ви направи такива приятели?
СнимкаНе съм мислил и не мога да кажа. Но мисля, че нашият произход - от едно средно и едно бедно семейство, ни сближи много в Берковица. Аз имах ненаситна жажда нещо да му дам. Той имаше ненаситна жажда да ме предпази да не прекалявам. Така между нас се изгради едно доверие за добруване в Берковската гимназия. Учителите там бяха много добри и много ни обичаха. Това бяха учители, които заставаха на катедрата с изключително разположение и ние го улавяхме.
Йордан седеше на последния чин, но все го дърпаше една бедност назад и това ме правеше леко печален. Квартирите ни бяха близо една до друга. Не зная как я плащаше, не зная и какво ядеше, но зная, че всичко беше ежедневна оскъдица. И в ежедневието се изгради едно приятелство, пълно с искреност и лека болка, защото ние не можехме да правим нещо голямо, но се стопихме в едно приятелство.
СнимкаБеше ли оценен той?
Не мисля. Той е толкова модерен, толкова иносказателен и точен, че много от хората, които се въртяха около него, понякога ми приличаха на клакьори, без да се прочели за нещо, което той е написал... Йордан е един нов театър! Ние не дадохме необходимата оценка на това, което направи.
Той много се радваше на Методи Андонов. Методи беше едно изключително дарование и може би най-точно "напипа" Йордан, но той през цялото време "изнемогваше" в пиесите, ако и Йордан да беше доволен. Като летяща комета се отдели "Лазарица".
Григор Вачков, който беше учил правоговор при литературния критик и историк проф.  Димитър Митов, направи голяма прелест....
От Италианския ренесанс - и в изобразителното изкуство, и в литературата - Йордан Радичков се качи на нивото на италианците! Той е  баща на един ренесанс у нас, с който тепърва ще подквасваме нашия театрален живот!
Според мен, Йордан изтръгна от душата на Северозапада, който е един беден край. Йордан винаги отбелязваше бедността като състояние на северозападния човек, от което той се е "омотал" и стои малко странен. Йордан го избави от тези неща, направи литература от тази природа в неговия говор, в неговото мислене и вдигна нивото на една изключителна литература.
Йордан толкова добруваше с душата на хората от нашия Северозапад, това е въпрос на една високочестотна литература! Тя не е за средния човек. А той бъркаше в тези торби!
Много беше фин Йордан, много добруваше с тази среда и тази природа, но той вадеше едни екстракти, които само той ги виждаше!
В това отношение той е голяма забава!


СнимкаМного пъти се връщам към думите на Радичков, казани му от шамана в Сибир : "Има или няма Бог, ти живей, все едно има!". Казани са във време, когато за Бог не се говореше или поне не така, както го разбира православната църква. При много от срещите си с проф. Симеонов се опитвах да разбера в какво е вярвал неговият приятел, но той отказваше с онази мъдрост, която и двамата я притежаваха : нека да остане наистина интимен този отговор.
При поредното разлистване на книгите на Радичков този път обърнах внимание на една, в която той написа автограф за мен. Мисля, че  сам ми беше дал отговора - тихо и ненатрапчиво, така, както винаги го е правел. Така, както всеки от нас трябва да коригира черновата на човек, създаден от Бог.
Или както самият Радичков сподели в едно свое интервю: Да се поклоним и да замълчим!


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Нордкап - краят на света трудно може да бъде описан

Като края на света - това е най-краткото описание за Нордкап, най-северната континентална точка на Европа. Трудно може да бъде описано с думи усещането да достигнеш и стъпиш на върха на носа, надвесен над Баренцово море. Това разказа в предаването за туризъм и приключения "Хоризонти" Бисер Тинчев, след като за втори път покори крайния север на Стария..

публикувано на 06.06.25 в 08:25

Niels Löffler (ORDEN OGAN): Трябва да харесваш това, което правиш. Иначе просто си губиш времето

Интервю с Niels Löffler (ORDEN OGAN) Малко повече от два месеца остават до мащабния „Мидалидаре – Рок в долината на виното“. Датите са 11-13 юли. Големите хедлайнъри - MANOWAR, W.A.S.P. и Alice Cooper. Но в случая ще стане дума за една от съпорт групите в лицето на ORDEN OGAN. Немската метъл банда ще направи първи концерт в България именно в..

публикувано на 06.06.25 в 07:25
Даниела Цочева - инициатор на проекта и Йоана Василева - участничка

Ателие за драматургично писане: Тийнейджъри от Варна разказват свои истории

Първото по рода си Ателие по драматургично писане с участието на талантливи гимназисти от Варна е към своя финал. 20 млади автори, разпределени в два класа с ментори Захари Карабашлиев и Мария Касимова–Моасе, работиха месеци наред върху свои оригинални драматургични текстове. Финалът е повече от обещаващ – сценично четене на 5 юни от 17:30..

публикувано на 05.06.25 в 07:00

Изложба "Какво сънува водата" представя Христо Йотов във Варна

 До 1 юли галерия „Папийон“ представя новата самостоятелна изложба на художника Христо Йотов, озаглавена „Какво сънува водата“.  С тази експозиция Йотов поставя във фокус онова, което все по-често липсва в модерното изкуство, генерирано от изкуствен интелект – чувствата . „В изложбата има любов, хумор, има и неприязън. Това са емоции,..

публикувано на 04.06.25 в 07:00

Младият актьор Симеон Дамянов: Ако и един зрител излезе от театъра с една идея по-избистрено съзнание, свършили сме си работата

Шекспир е казал, че светът е сцена и всички ние сме актьори. Така е, но някои са актьори професионално, на театралната сцена, като Симеон Дамянов, който е част от столичния Театър "Българска армия". Варненци имаха възможност да го гледат в ролята на Марцел в спектакъла "Хамлет", с който беше открит Международният театралния фестивал "Варненско лято"...

публикувано на 03.06.25 в 11:21

Тангото се ражда в прегръдката

Връзка. Ако с една дума трябва да се опише тангото, то това е именно връзка. Етимологията на танго може да се търси и в термина „тангента“, т.е. като допирателна, като допир. Връзка между мъжа, жената и музиката – това са трите елемента, които формират танца танго. Това каза Радослава Ангелова, преподавател и тангера в Танго школа Corazón,в..

публикувано на 03.06.25 в 08:00

Актьорите Ели Колева и Ясен Атанасов за "Хамлет": Всеки ден се питаме "Да бъдеш или да не бъдеш"

Международният театрален фестивал бе открит снощи с постановката „Хамлет“ на Театър „Българска армия“ и под режисурата на Стоян Радев. Трагичните герои на Хамлет и Офелия са изиграни от Ясен Атанасов и Ели Колева. Това е най-краткият и най-разбираем "Хамлет", казаха актьорите в предаването на Радио Варна "Новият ден". Младата актриса споделя, че си е..

публикувано на 02.06.25 в 11:13