Павел Шопов от квотата на  "Атака" настоя законопроектът да бъде оттеглен с мотива, че се създава порочен прецедент: "От тук нататък се отваря една такава възможност за кой ли не. Всеки може да иска такива опрощавки".

Искрен Веселинов от ВМРО също се противопостави на промените в закона: "В края на краищата голяма част от тези пари, доколкото ни е известно, защото тази информация, разбира се, се крие, са осигуровки. Значи служителите на Главното мюфтийство ще получават пенсии, които ние в момента ще дотираме".

Най-остро възрази лидерът на "Национален фронт за спасение на България": "Отново сме поставени в ситуация НС да бъде рекетирано от една парламентарна група – в случая групата на ДПС. Призовавам колегите от ГЕРБ да не се връзват на тази въдица", каза Валери Симеонов.

Вносителите от ГЕРБ и ДПС се аргументират с това, че амнистията на дълговете ще защити националната сигурност. Цветан Цветанов посочи: "И никой по никакъв начин, не е оказал някакъв рекет, за да сложа подписа си. Никога, по никакъв повод, не е поставяно някакво условие, а просто сме си припомняли това, което е обсъждано на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС)".

По-рано предлаганото от ГЕРБ и ДПС опрощаване на дълговете на всичките шест официални вероизповедания беше одобрено на първо четене от парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията. Става дума за дългове на Мюфтийството към Агенцията за приходите и Националния осигурителен институт. От Българската православна църква заявиха, че нямат задължения. 

Законопроектът на ГЕРБ и ДПС не намери хармонична подкрепа дори и от коалиционните партньори. БСП видя сделка между управляващите и ДПС. В края на миналата година бяха приети поправки, с които държавата се ангажира да осигури пари за заплати на служителите, както и тяхното увеличение. 

Йордан Цонев от ДПС заяви по-рано, че законопроектът е въпрос на държавна финансова политика: "След като министърът на финансите е дал съгласието си, остава да преценят депутатите дали това могат да го приемат или не. Трябва да се прецени конкретно. Не искам да влияя на никого от колегите". 

Въпросните промени в Закона за вероизповеданията са вторите за по-малко от три месеца. В края на миналата година бяха приети поправки, с които държавата се ангажира да осигури парите за заплати на служителите, както и с тяхното увеличение. От Свещеническия синдикат твърдят, че текстовете противоречат на Конституцията и Кодекса на труда.