Здравната ни система няма полза от здрави граждани, тъй като лекарите ще останат образно казано, гладни

През последните седмици станахме свидетели на поредните оставки в здравната система. При това на работещи специалисти, тези които са във всекидневен досег с пациентите. Постоянно се говори, че има криза за кадри в здравеопазването, но освен че медицинските университети бълват работна ръка за чужди държави, изход в тази своеобразна криза не се вижда. В Перник педиатри подадоха своите оставки поради физическа невъзможност да изпълняват своите задължения. Във варненско здравно заведение специалисти също написаха своите заявления за напускане, поради липса на база и условия в които да работят. Къде е надеждата, въобще вижда ли се такава, при положение, че от 30 години се правят реформи в здравеопазването, един въпрос зададен към доц. Димитър Калайков, председател на Българската педиатрична асоциация. Ето какво каза той за предаването "Позиция":

- Откровено казано имам много слаба надежда, че ситуацията в българското здравеопазване ще се подобри. Ще ви дам един пример. Ние като педиатрична асоциация поставяме въпроса, че труда на педиатъра, който е много специфичен и тежък, тъй като се работи с пациенти на които не може да им снемеш анамнезата, да го разпиташ нормално къде и какво го боли, трябва да има някакъв стимул. Минимален. Знаете, че всички общопрактикуващи лекари получават потребителска такса. Постоянно питаме, защо педиатрите не получават такава? Този въпрос не се решава. Не се плаща потребителска такса и за децата, които се лекуват в болничните заведения. Ние сме далеч от мисълта, родителите да плащат тази такса, това трябва да се поеме от държавата. За съжаление тя не го прави.

Това е само един пример за недостатъчно добрия приоритет, който в голяма степен остава само декларативен. За това специалността педиатрия ще става все по-непривлекателна и за това ще напускат специалисти като тези в Перник. От една страна специалността е от най-ниско платените, а от друга е една от най-тежките, защото се лекуват най-различни видове заболявания. И заболявания на храносмилателния тракт и на бъбреците, на сърцето и неврологични заболявания и какви ли не още. За целта човек трябва да е поливалентен специалист, който много трудно се изгражда.

Нека онагледим с още един пример. Колко процента от общия бюджет отива за педиатрични клинични пътеки?

- 11% от бюджета на НЗОК се дават за детско здравеопазване, а децата представляват 17% от общата бройка пациенти. По малко от 1% обаче се дава за профилактична дейност, което е абсурд. Чака се да се влоши здравето на малкия пациент и тогава държавата да реагира. Но има и друго, че самата система е организирана така, че работещите в нея не са заинтересовани да има здрави български граждани, включително и български деца. Защо? Защото тогава лекарите ще останат образно казано, гладни. Техните доходи се формират от това колко болни пациенти има. Повече болни пациенти, повече доходи. По-тежко болни, повече доходи. Това изглежда цинично, но е действителността за съжаление.

Защо така е обърната пирамидата?

- Отговор на този въпрос трябва да дадат тези, които взимат решенията, тези които управляват, властимащите. То не зависи от лекарите. Тази система не стимулира лекарите да предпазват и предотвратяват заболяванията, от влошаване на пациентите.

Т.е. да си пожелаем една система, в която ще се стимулира лекар в чиято практика пациентите са с добро здраве?

- Да. Ако лекаря има повече пациенти, които не са се обърнали към него поради болест, влошаване на здравното състояние, редовно са идвали на профилактични прегледи и благодарение на това има по-здрави пациенти, то той трябва да получи някакъв стимул. За съжаление такова нещо няма.

Съгласен ли сте с тезата, че пари в системата има достатъчно, просто те не се разпределят правилно или се разпределят така, че да облагодетелстват едни за сметка на други?

- Това също е въпрос на политическа воля. И нас имаме едно безобразие. В България, при по малко население от Швеция или Австрия имаме 3.5 пъти повече болници от тях. Ако там са 70 до 80 здравни заведения у нас са над 350. Сами си направете сметката за какво пилеене на ресурси иде реч.

Освен това, разпределението на парите... още когато започна реформата, казах, че в зависимост от това какво ще работи един лекар - педиатър, хирург, дерматолог заплатата винаги ще е различна, но не може да се стига до диспропорциите, които се случиха в България. Не е нормално един колега да получава 800 лева, а друг 5000 лв. Сами разбирате, че всички се насочват към специалности, които носят високите доходи и по този начин се обезкървяват останалите от специалисти. Но това е държавна политика, трябва да бъде урегулирано така, че да има разлики, но да не са така фрапиращи.