Вяра Рафайлова: Мечтая НИМХ да има собствен метеолокатор

За работата на варненския синоптик, за техниката, с която работи,  за интереса към професията, мечтите и копнежите - разговаряме с Вяра Рафайлова, ръководител сектор "Прогнози"в НИМХ-Филиал Варна.

Първо искам да поздравя всички метеоролози - тези, които работят в момента и тези, които са се оттеглили, но в сърцето си остават свързани с времето.

С какви технологии работят сега варненските синоптици?

Разполагаме с числени модели и основно с този на Европейския център за средносрочни прогнози. А също и с регионален числен модел ALADIN  / бел.авт. - спектрален модел за регионална прогноза на метеорологични полета и явления/ за Балканския полуостров подготвен от нашите колеги в София в сътрудничество с колеги от Франция. Разполагаме и с морски числен модел, защото основната ни задача е подготвяне на морски прогнози за райони в Черно море. Но ролята на синоптика е да анализира тези числени модели, да ги интерпретира, да ги приложи за района, да съобрази много други фактори и в същото време да усъвършенства своите знания и умения. Много често, особено в телевизионен ефир, виждам чист преразказ на модела.

Има ли интерес към професията на метеоролога?

При нас няма заради заплащането. Но там, където заплащането е високо, като например на летищата, има много желаещи да работят като  метеоролози. Много от децата, като завършват степен "бакалавър" и "магистратура" отиват в други страни и там се реализират, в което няма нищо лошо. У нас просто държавата трябва да има приоритети.

А атрактивна ли е професията ви днес? Идват ли в сградата на филиала ученици или студенти, за да видят как работите?

Преди години - да, но в последните години - не. Очевидно след като е ниско заплащането няма интерес. Дори няма интерес в Софийския университет в катедрата "Метеорология", където има малко кандидати.

Каква е мечтата на варненския метеоролог?

Не зная дали му останаха сили да мечтае. За себе си мога да кажа, че продължавам да си мечтая да ползвам в пълна степен метеолокатора, който се намира на летището, тъй като НИМХ не разполага с такъв. Ползваме на летището и на службата по градушките, но частично и епизодично. Така, че моята лична мечта е тази.