Ангел Ангелов: Искаме децата, нашите потомци, да не се откъсват от родовата памет

Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев“ във Варна организира литературен конкурс на тема „Моята родова история“. В него могат да участват ученици в две възрастови категории – от шести до осми клас и от девети до дванайсти клас.

Желаещите да вземат участие трябва да изпратят своите произведения на електронния адрес на македонското дружество, mkdp.goce.delchev@abv.bg, до 2 май тази година. Учениците трябва да предоставят и информация за себе си – трите имена, възраст, училище и телефон за контакт.

Още за конкурса ни каза Ангел Ангелов, член на македонското дружество. Ангел Ангелов участва и в група от историци и филолози към македонски научен институт, която се занимава с изследвания, свързани с живота на бежанците от Македония във Варна.

Защо е важно да помним родовата си история и да познаваме корените си. Отговора на този и още въпроси, чуйте в разговора с Ангел Ангелов:

-  Целта е децата да отворят старите албуми, да се допитат до по-възрастните си родители, дядовци и баби. Вероятно във всеки род има по нещо интересно, което би заслужавало да се разкаже и да се опише. Ние от Македонското културно дружество сме потомци на бежанци от Македония и аз, самият, съм редактор и съставител на осем сборника, които са издадени тук, във Варна. Те се отнасят до живота и настаняването на бежанците от Македония във Варна. Искаме да продължим тази традиция. Децата, нашите потомци, да не се откъсват от родовата памет.

-  Как можем да достигнем до корените си?

-  Можем да стигнем до тях с воля и интерес. Докато са живи нашите дядовци, ние трябва да ги разпитваме за техните дядовци, защото иначе връзката се къса. Ние искаме именно това, тази връзка да остане като пъпна връв на всички български семейства.

-  Ако нямаме възможност да попитаме, ако нямаме живи роднини има ли начин, по който можем да проследим родословното си дърво?

-  Има начини. Ако има известни личности в рода, то непременно за тях се знае в архива или в библиотеката на Варна. Освен това непременно ще има някакви документи, ще има стари снимки, на чиято обратна страна ще има все нещо записано. Интересно е и аз, самият, съм се занимавал много с такива документи, обичам да се ровя из старите архиви. Повярвайте, наистина си заслужава.

-  Младите хора в България знаят ли историята си?

-  Знаят историята на България и то, като че ли вече не толкова добре.

-  За първи път ли се организира подобен литературен конкурс?

-  Да, ние го организираме за първи път. Няма ограничения в размера и стила на творбите. Може да бъде есе, може да бъде разказ, а може да бъде дори и в стихотворна форма, ако някой се престраши. Конкурсът е организиран по проект „България и Македония – културно-историческо наследство“. Този проект е реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна. Произведенията ще бъдат оценявани от жури с председател доцент доктор Слави Славов от института поисторически изследвания към БАН. Той също е наш член. Вероятно ще има още двама или трима филолози и историци. Най-добрите творби ще бъдат обявени по време на един семинар, който ще се проведе на четвърти май от 10:30 часа в залата на Македонски дом на улица „Солун“ номер две. Наградите ще бъдат предметни, обещавам ще бъдат книги и то интересни.

-  На кое е по-добре да наблегнат учениците в разказите си, на емоцията на личната история или на извършеното проучване и на фактите?

-  Важно е и историческото проучване, да има характера и почерка на изследване, но и е моцията също е нужна. Всеки, който е започнал да издирва архивни материали, непременно е обзет от чувство на задоволство и на удовлетворение, че се е докоснал до нещо, което не трябва да се губи.

-  Живеем в ерата на технологиите. Сега по-лесно ли се запазва историята или просто се превръща в стори във Фейсбук?

-  Като че ли днес е много по-лесно, защото преди новите технологии трябваше с часове да се ровим из архивите. Един ученик, стига да се интересува от история, може за минутка да влезе в някой сайт и да узнае всичко, което го интересува. Достатъчно е да има интерес и децата не трябва да губят този интерес, именно затова искаме да тръгнем към тях и да отворим дружеството към младите хора. Искам да подчертая, че не е задължително творбите за конкурса да са написани от потомци на Македонското дружество.

-  Напоследък, сякаш стана модерно да се спори в интернет, за това кой е македонец и кой е българин. Не са ли едни и същи корените ни?

-  Разбира се, че корените ни са едни и същи, но с голямо съжаление трябва да Ви кажа, че наши приятели от Охрид са ни казвали „Не ни се сърдете затова, че не можем да повярваме на България. Двайсет и пет часа в денонощието ние слушахме отрова срещу България“.  Така че тези хора не са виновни, а оттук нататък , вече, трябва наистина да си повярваме, че сме едно.