Там, където материалният свят не съществува

Българският манастир в Атон "Свети Георги Зограф" т.г. отбелязва 1 100 години от създаването си. Според легендите в началото на 10-ти век образът на Свети Георги се самоизобразява по чудодеен начин в основаващият се по това време Зографски манастир в Атонската света гора. Затова тримата братя монаси Аарон, Моисей и Йоан дават на манастира името „Свети Георги Изограф“ - т.е. който сам се е изписал на иконата. Днес макар и извън пределите на България, светата обител с 1 100-годишна история остава най-големият български православен манастир. "Бих се върнал отново там. Ако не сега, то някой ден с внуците", сподели в предаването "Новият ден" варненецът Стефан Георгиев, който разказа за поклонническото си пътуване до Атон със своя син и предостави снимки оттам (вж.галерията по-долу):

С какво се отличава Българският манастир в Атон "Свети Георги Зограф" или той се вписва в Атонските манастири като в един цял ансамбъл?

Останалите манастири са видими от морето, тъй като лодката минава близо до брега. Българският не се вижда, той е по-навътре. На външен облик всеки си има своите особености, отвътре аз не мога да кажа, защото съм посетил само българския. Има традиция да посрещат гостите с локум и кафе. След това вписват имената на посетителите в техния регистър.

Как участвахте в живота на манастира през този няколкодневен престой?

Предположихме, че ще ни дадат работа в кухня, двор, някъде където имат недостиг на хора. Бяхме изненадани, когато монахът, който ни посрещна и е връзката с външните посетители, ни донесе голям брой черчевета. Това са дървени решетки, на които е закована метална мрежа против комарите. Беше ръждясала и накъсана. Тъй като, така се изрази човекът, братята много страдат от комарите, помоли да им съдействаме с монтажа на нова мрежа. Справихме се достойно с тази задача и си спечелихме правото да останем по-дълго. След като изпълнихме задачата получихме поканата да споделим кафе с този монах, който ни посрещна. Това беше най-хубавото кафе, което съм пил през живота си, защото бяхме поканени на терасата към залата за посрещане на гостите - тя е конзола над пропастта в буквалния смисъл! Със страхотна гледка, подредени лозови масиви, терасирани. Очевидно там кипи доста земеделски труд.

Има ли нещо различно, специфично в този манастир "Свети Георги Зограф" в Атон, което го отличава от сухоземните тук?

Аз бих го сравнил с Рилския манастир, защото той е така по-внушителен, на много етажи. Другите манастири в България са на един или два ката сгради. Токът на манастира в Атон се гаси в 9 часа, портите се затварят и настъпват тишина и спокойствие. В 3 часа сутринта клепалото започва да хлопа, което е зов за молитва. Тя започва в 3 и половина, ако не греша, и продължава до закуска. Бях се настроил, че ще участвам в тази молитва. Минах през банята да се избръсна, сложих си и афтършейв. Седнах до един от монасите, но в този момент той стана и си смени мястото. Не искаше да стои до мен, защото излъчвах твърде светски неща, с които те не са свикнали. Очевидно бях нарушил неговото разбиране.

Тръгнахте ли си променен?

Да, защото се докоснах до различен начин на живот. Никой от присъстващите в манастира не се интересува от материалното. А в края на краищата днешният свят се бори между материалното и духовното. За хората, които живеят там притежанието е нищо, то няма смисъл. Смятам, че и синът ми се обогати. До манастира има изкачване, върви се доста, а ние сме натоварени с багаж и се изисква усилие. Вървим, потни и изморени, а децата се оплакват.  Аз му казах: "На свято място си, носи, моли се и може би ще бъдат чути молитвите ти". Малко по-късно дойде един пикап след нас, от който ни поканиха да ни качат до манастира (смее се). Това в рамките на шегата, разбира се, но ето че молитвите помагат понякога. Със сигурност ще се върна, ако не в тези времена, в бъдеще с внуците задължително.