"На Село" в Зорница

Отбиваме се от пътя за Добрич след Изворско и още в първите метри след разклона усещаме магията на Зорница. От едната страна пътя се люшкат раззеленилите се вече дървета, а от другата се ширят ниви без край. 

Докато пътуваме по правите , широки улици на селото виждаме и малки, стари  къщурки, и големи, видимо новопостроени. Пред всяка от тях има пролетни цветя. Кметството, разбира се, е на площада в центъра. До него е и читалището, отсреща му - магазина... и неколцина усмихнати жители на селото, седнали на сладка приказка.

Кметският наместник на село Зорница – Снежана Михалева ни посреща. От нея разбрахме, че историята на селото започва от друго, съседно село - Николаевка.

Някога то е било много голямо - заселено с турци и българи. Някои от турските младежи, обаче, не искали да работят и обичали да мързелуват. Съселяните им ги привикали и им дали избор- или да се откажат от досегашния си начин на живот и да започнат да работят, или да се преместят в друго село. Мързеливците избрали да си тръгнат от Николаевка. И така се превърнали в първите заселници на Зорница.

В селото сега има магазин, читалище, църква, лекар, та дори и частна детска градина. Малко са родните села, които могат да се похвалят с толкова богат социален живот. Читалището в село Зорница се казва „САМООБРАЗОВАНИЕ 2006” и също като кметството е претърпяло основен ремонт. В него има и библиотека. Светла Попова, бивша детска учителка и ценител на изкуството е читалищен секретар от две години. Тя обича да помага на съселяните си да разнообразят ежедневието. Харесва и работата в читалището, личи си старанието и усилията, които полага за село Зорница.

Преди е имало две певчески групи, в които са участвали жители на селото. Веска Димова е пяла в групата за стари градски песни. Впечатляваща е нейната неуморима натура. Тя помага на читалищния секретар, грижи се за градинките в селото, помага и в църковния храм. Така е научена.