Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Гаро Кешишян: Фотографията се бори временно с времето!

Фотографът със световна кариера Гаро Кешишян е носителят на Голямата награда „Варна” тази година. Важно отличие според него, защото е признание не толкова лично, колкото за всички артисти, чието изразно средство е рисуването със светлина.

Ти си получавал много награди, тази къде я поставяш?

Да, вярно е, че имам много награди, но тази ми е може би най-хубавата. Не е от тщеславие – точно обратното. Даването на награда на фотограф, защото виждате какво става: всичко живо снима и това срива имиджа на един артист, който ползва фотографията като средство за изказ. И изведнъж такова отличие! Не го приемам толкова лично, колкото израстване в общественото мнение, че средството всъщност не е най-важното, а кой ще го ползва. Това касае мен, но касае и много други хора, които познавам и се занимават честно и прекалено искрено понякога с нещата около себе си. Това дали е изкуство или не е много сложен проблем. Изкуството е въображение, измисляне, потапяне в познание или в мечти...Но така или иначе не може човек да бъде безразличен, когато хората го харесват. На мен това ми се случи и много ми харесва, че точно във Варна. Варна става флагман на признанието на фотографията, Варна коронясва фотографията!


Откъде си родом?

От Варна съм. „Роза Димитрова” се казва родилният дом, в който съм роден. Беше почти залепен за Дом народен флот.

Т.е. свързан си много с града...

Както е казано: три пъти съм раждан в България, два пъти във Варна. Майка ми - в Пловдив, аз – тук и синът ми тук.

Истината все някой трябва да я разкаже и фотографите имат тази привилегия да я разказват без думи, само подбирайки парчета от нея. Всички заедно могат да направят едно огледало на света, събирайки парченцата от истината.

Коя истина искаш да покажеш сега? Какво те интересува?

О, много просто нещо ме интересува – аз не съм вече млад и мисля, че най-красивото нещо, което мога да направя за моите приятели, е да им подаря по един техен портрет – да помнят, че сме се познавали. А този портрет може да надживее всичките измислени работи на света.

Снимал си много различни теми, включително и портрети. Кое е било най-близко до теб?

Нещата, които най-много са ме вълнували и са ме накарали да вдигна камерата, беше когато работех в бившия завод „Васил Коларов”. Тогава можех да снимам истината в упор. Това не беше много лесна работа, но аз не си давах сметка какво точно правя. Изглежда, единственото нещо, което най-много обичам, е истината! Тя никога не е много блага, точно обратното. Аз дори не съм виждал човек, като се види на снимка и да се хареса.

Наистина?

Е, след време се харесват, като одъртеят всичко е наред, но в момента – не. Това е странна работа, хората живеят с измислена представа за себе си или тя им се набива в главата отвън. Трудно е хем да си себе си, хем да си другият, хем да си във времето, хем да си представяш 50 години след това...

Я да се върнем пак на наградата, че ми е много интересно това... Все пак тя се дава не защото си снимал кюфтетата си снощи и си ги изпращял в интернет. Хората се опростачват, гледайки такъв наплив от неща, които нямат никакво значение.

Отнася се не само за фотографията – всеки рисува, всеки пише, всеки пее... Не е ли същото?

Не, то е хубаво, че се пробват, но ние не искаме проба, искаме представление, искаме изложба, искаме постижение в спорта, а не  някой, който вървял от тук до Станчовата алея и обратно всеки ден и си мисли, че е спортист. Той си рздвижва така камъните в бъбреците, но нас това не ни интересува, това е негов проблем.

Трябва да имаш критерий, за да кажеш: това е изкуство, а това са някакви опити.

Ама изграждането на критерий е толкова сериозна работа, че трябва доста неща да са минали през тебе. Например всички мислят, че Чарлз Буковски е един простак, защото пише такива едни нецензурни работи. Само че като влезеш в неговия свят, виждаш, че той е един изключително тъжен, ужасен от действителността човек. Защото това, което той пише, ние го преживяваме в ежедневния си живот, ама не смеем да го кажем, защото така е възприето в обществото - да не се говори за тези работи.


А ти чувстваш ли се тъжен?

Никога не мога да отрека, че дълбоко в себе си винаги съм тъжен. А хуморът, който ми избива, е всъщност нещо като пейн килър. Знаят ли хората какво е това? Това е едно мазило, което са давали на английските войници по време на Първата световна война, с този мехлем като се намажеш минава ти всичко – главоболието, раната и т.н... Та пейн килър означава болкоубиец. Хуморът за мен е болкоубиец.

Ти си много взискателен, какво пазиш от всичко, което си снимал?

Ами нищо не пазя.

Така ли?

Аз ги раздавам, за продаване трудно може да стане дума... Пазя негативите, които обаче се унищожават от невъзможността да бъдат съхранени при специални условия – безкислородна среда, влажност и т.н.

Не те ли е страх, че всичко това ще изчезне?

То си заминава, да. Нищо не остава завинаги. Между два взрива на Вселената нищо не преминава от другата страна, освен може би енергия, ама аз не знам в какъв вид. Така че – фотографията се бори временно с времето. 

Цялото интервю с Гаро Кешишян можете да чуете в прикачения звуков файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Семейство за пример и с кауза - не една: Влади, Тони и децата им Кристиян и Александър

Какво е да бъдеш баща, доброволец и да възпитаваш доброта в децата си? - това ще научите в следващите редове от разговора ни със семейството на Владислав Николов и Антония Антонова и техните момчета - Кристиян ( 5г. ) и Александър ( 3г. ). Владислав Николов и съпругата му Антония Антонова разказват за баланса между семейния живот,..

публикувано на 26.12.24 в 15:40
Варненски и Великопреславски митрополит Йоан

Митрополит Йоан: Рождеството на Спасителя е призив към нашата душа да се роди в Бога

Обични в Господа отци, представители на монашеството, братя и сестри,  чеда на Варненската и Великопреславска епархия, „ Словото стана плът “: в това се заключава висшата радост на християнската вяра. В това е пълнотата на Откровението. Същият въплътил се Господ е съвършен Бог и съвършен човек. Истинското значение и основната цел на човешкото..

публикувано на 25.12.24 в 01:00

Един училищен директор като Човек на годината

Димитринка Георгиева е директор на училище "Любен Каравелов" във варненския кв. Аспарухово. Позната е на мнозина, като жена, която направи училището по-добро място за децата от ромски произход, украинските деца и деца със СОП (специални образователни потребности). Тя бе отличена в конкурса "Човек на годината" на Българския хелзингски комитет..

публикувано на 24.12.24 в 09:22

АГ-специалистът д-р Анжел: Добре е до 29 години да знаем своя репродуктивен статус

По статистическ и данни двойките с фертилни затруднения в България са между 15 – 20 % от населението. Резултатите показват, че младите хора не са достатъчно информирани относно репродуктивното си здраве и семейното планиране. В навечерието на Рождество Христово по темата разговаряме с акушер-гинеколога д-р Симона Анжел от Медицински център..

публикувано на 23.12.24 в 08:10
Благомир Коцев

Благомир Коцев: Проблемът със синята зона е атака срещу Община Варна

"Проблемът със синята зона е атака срещу община Варна и е породена от грешки, пропуски и умишлени действия от предходната администрация. Тя не е провела навреме обществена поръчка. Договорът с фирмата, която поддържа зоната изтичаше 16 дни след като започна мандата на новата кметска администрация. Това беше една заложна мина, с цел, когато..

публикувано на 21.12.24 в 14:24

Белослава: По-добре да се харесваме, животът ни ще е по-лек

“Харесвам те” е заглавието на новата песен в репертоара на Белослава. Записва я в дует с Бобо, с който си партнират и в песента “Нямаме време”. Тя е включена в албума “Слушай ме” на изпълнителката от 2005г. 18 години по-късно двамата се събират отново. На 21 декември "Харесвам те" ще прозвучи на живо за първи път. На 21 декември във Военния клуб в..

публикувано на 20.12.24 в 23:52