Край морето с Мария Донева

Някъде из нашето ежедневие вярвам, че съществува малко вълшебно местенце. Там има „магазин за обли камъчета”, там спираш да крадеш, „любовта идва” с „шепа лъскави череши”, „има страшно” (но малко) и „тя се наслаждава на дъжда”. От това място идва и моят гост. Тя е Мария Донева – малкото голямо момиче на българската литература.

Спомням си когато бях малък, с какво нетърпение очаквах да дойде рожденият ми ден, Коледа и 1 юни. Знаех че ще има много подаръци и ще се чувствам специален. Вече не съм дете, както и моят гост днес. Това не ни пречи да се чувстваме деца и да мечтаем. В разходка край морето си говорим за спомени, литература и море. Тя е била най-доброто дете на баба си, на която е кръстена. Мария не помни първата си дума, но тази на сина си, да. За училището говори с усмивка. Била е добра ученичка, обичала да чете, а игрите на улицата не са били много за нея. В живота се старае да се радва на всичко. Според нея е най-лесно да се радваме на малките неща, защото те някак си по-лесно се подчиняват и можеш да си ги сложиш в джоба.

По време на фестивала „ВарнаЛит”, имаше възможност да се срещнеш с младите и да влезеш в класната стая при тях. Какво им казваше?

Аз нямам представа какво очакват те, но ми се иска да отговоря на очакванията им. Общо взето се старая да ги разведря. Аз съм там да ги забавлявам. На мен ми харесва да съм весела, да говоря смешки. Интересно ми е как реагират, точно защото литературата дават възможност на автора да се скрие зад текста си. Ти пишеш нещо, то е публикувано в някоя книга, книгата я прочете някой, който в момента е на 1000 километра от теб и дори да не му хареса някак, това което си написал, той няма възможност да ти го каже лично. А сега заставаш зад стихотворението си и някак си го защитаваш със своето собствено присъствие. Много е окуражаващо да видиш, че хората те слушат внимателно, че когато поискаш можеш да ги разсмееш. Пък когато прочетеш нещо тъжно, то го докосва и ги трогва. Някак си проверяваш в „битка”, това което си написал работи ли или е някаква измислица изсмукана от пръстите. Трябва да си доста храбър, за да го направиш това. На мен много ми харесва, наистина. Тези срещи са много зареждащи, защото ако ти даваш на публика пред теб от 50 човека и ти на всеки дадеш някаква идея, мисъл, настроение. 50 човека ти връщат същото и ти направо летиш, когато излизаш от такава среща, много е хубаво!