Хипотерапевтът говори

Хипотерапията е комплексен и високоефективен метод на физическа рехабилитация и социална адаптация на хора със специални потребности и въздейства на човек чрез два фактора: психогенен и биомеханичен.

"Много е важно да се подчертае, че хипотерапията не е просто "возене на конче", а е специално разработен метод, при който с помощта на коня и на сертифициран хипотерапевт се правят редица специално подбрани, с определена последователност и времетраене, в зависимост от даденото заболяване упражнения", добавя Ирена.

Кръгът от заболявания, които се повлияват благоприятно от метода на хипотерапията са: ДЦП, I и II степен на Сколиоза, Аутизъм, Хиперактивност, Синдром на Даун, слединсултни състояния и урологични заболявания.

Кучето Леда, порода Басенджи помага всекидневно в работата на Ирена. Представителите на породата Басенджи са единствените кучета, които не могат да лаят. Те издават звук, напомнящ йодел (вид пеене). Ето защо Ирена работи с кучето си, което придружава децата дори и върху коня .

Първото официално заявление за пет-терапията (англ. pet therapy, от англ. pet – обобщено название на домашните любимци или англ. animal assisted therapy) като метод за лечение е било направено в края на XVIII век в психиатричната болница York Retreat в Англия. Като допълнение към процедурите пациентите били длъжни да се грижат за животни. Според думите на главния лекар, болните засилвали вярата в собствените си сили, когато се грижели за същества, по-слаби от тях самите.

Анималотерапията придобива широка популярност благодарение на американския детски психиатър Борис Левинсон през 1964 г., когато е бил подпомогнат в работата си с дете-аутист от собственото си куче. Детето само е помолило, вместо сеансите, да си поиграе с кучето и напразните дотогава усилия на психиатъра да подобри състоянието му изведнъж се увенчали с успех. По-късно неговият опит е бил продължен от психиатрите Сам и Елизабет Корсон от Охайо – те предложили на пациентите си да си изберат приятел от близкия приют за кучета и ежедневно да прекарват известно време с него. Само след 15 дни много участници в експеримента са забелязали, че се чувстват по-добре, по-спокойно и уверено. Кучето удовлетворява недостига на човека от общуване, повишава самооценката, подобрява общителността. В кучешката слюнка се съдържа ензима лизоцим, унищожаващ болестотворните микроорганизми.

Стресът е нещото, което ни разболява в този динамичен свят, казва още Ирена Методиева и добавя, че единственият лек срещу панацеята на века е завръщането към природата. Само там ще преоткрием себе си, околните, ще забележим неща, които в забързания ни делник ни убягват.