Mon Amour, разговорът започва...

Понякога интервютата стават без уговорка, без предварителни въпроси и без дълго мислени отговори. Спонтанно. Естествено и случайно - неслучайно.

Точно такъв  се оказа разговорът на Ваня Славова с Патрис Рейсак.

Французин, който, освен родната Франция, обича и нашата България: с разнообразието на природата в нея, с аромата на морето, величието на планините, богатия фолклор, древните традиции и интересните обичаи.

Може да чуете подробности в прикачения звуков файл:

- На български?

- Да, на български, колкото можем.

 - Малеее...

- Понеже на френски език аз знам само Bonjour, Merci, Mon Amour...

- Mon Amour е достатъчно.

 - Аз съм Патрис Рейсак, от Южна Франция.

- И какво Ви води във Варна, при нас, тук в морската столица как се озовахте?

- Обичам много България и ми харесва да живея тук, това е!

- Повечето хора постъпват обратно: от България заминават на Запад. А вие защо избрахте този вариант?

- Защото не съм нормален човек. ( усмихва се ). И защото искам да живея в спокойна държава, близо до морето, а във Франция съм далече от морската шир.

- Искам един чужденец да ми каже кой са най-хубавите неща в България?

- Спокойна атмосфера, разкошно време, обичам българската  кухня.

- Във Франция също имате много добра кухня.

- Да, но тя е малко по-високо ниво, не е за всеки ден.

- Как научихте българския?

- Езикът не е лесен, но искам да говоря с другия. Малко съм мързелив. Нямах специални уроци. Проявявам желание за разговори с другия.

- Разговорно от хората, така най-лесно се учи, без граматика и учител?

- Чувства се, нали? ( усмихва се ).

- Чувства се, че е идеално, да,  понякога с учител не се постигат подобни резултати. А какво ви липсва най-много от Франция?

- Сиренето.

- И тук има българско, но не е същото. Там имате много видове.

- Тук са само два.

- Е, как два? Имаме: краве, биволско, козе, овче.

- Но са само бяло и жълто.

- Да, при вас са по-цветни.