Грижа за земята и грижа за хората, така най-общо може да бъде определен смисълът от това човек да създаде своя собствена система наречена пермакултурата. Този вид вечно земеделие съществува по света от 70-те години на 20 век. Днес, макар и плахо, навлиза в България. Предимно чрез хора живяли в чужбина и върнали са у дома.
Като Димитър Димитров. Той е на 48 години от Варна. Живял е в Канада, но сега си е у дома. Завършил е онлайн курс за обучение по пермакултура в България през 2016г. Смята, че всеки човек има нужда от чиста храна, чиста вода и чист въздух. Но с развитието на технологиите ги получаваме все по-малко. Днес все по-малко разбираме екосистемите, които са навсякъде около нас и чрез които можем да живеем здравословно, разказва Димитър. И лека-полека в търсене на по-доброто за себе си и семейството си стига до отговорите и до решението да създаде собствена пермакултура.
Купил е 23 декара земя на място между Варна и Бургас. Започнал е да сади дървета – като за начало орехи, за които казва, че най-вероятно неговите внуци ще ядат от плодовете им. Но те са част от цялото, което е в проекта му.
В системата ще има и друго, според това, което ще му е нужно. Представя си неговото място след десетина години като красива гора от плодни дървета, с храсти и цветя. За зеленчукова градина е оставил около 500 кв.м. площ.
„Ако говорим за изграждането на една система, то първо трябва да кажем, че тя се зонира след като бъдат разгледани климатичните условия и фактори. Зоните са от 0 до 5. Нулата е мястото където вие ще живеете, дали ще е село и къща, в нашия случай е къща, и разполагате нещата според това каква посещаемост ще имате до тях. Примерно – градината има нужда поне веднъж на ден да се ходи до нея и затова ще я сложите най-близо до къщата. И по този начин губите съвсем малко време, за да стигнете до нея. Ако ще садите например орех, ще го разположите на място в по-далечните зони – в четвърта зона. Освен това орехът не гори и можете да го сложите на място от където се предполага, че може да дойде огън, за да ви предпази. Всеки елемент се разполага на точното място.”, разказва Димитър Димитров.
Знанията е получил от онлайн курса. Има литература и много информация в интернет, но всичко е на английски език. На български има преведена само една книга - „Въведение в пермакултурата” от австралиеца Бил Молисън.
Използва ли се тор при пермакултурата?
„Пак са важни познанията”, казва Димитър и обяснява, че ако разгледаме едно растение как то работи ще знаем, че с листата си то изгражда захар и нишесте, спуска ги в корените си и чрез тях ги освобождава в почвата. В кореновата му система живеят бактерии, които имат нужда от това нишесте и от своя страна те хранят със своите отпадни продукти въпросното растение. Освен това има мицел, който влиза в симбиоза с над 80 % от растенията на земята и т.н.
За изграждане на една система са необходими 5-7 години докато тя се установи. После само се поддържа.
Чуйте още в звуковия файл.
Първото документирано съвременно практикуване на пермакултурата като систематизиран подход е на австрийския фермер Зеп Холцер през 60-те години на XX век, но е разработена научно от австралийците Бил Морисън и Дейвид Холмгрен с техните сътрудници през 70-те години на миналия век.
Думата първоначално е създадена като комбинация от английските думи за вечно земеделие – permanent agriculture, от Молисън, но по-късно той предпочита да я описва като „постоянна, вечна култура“ – permanent culture, като набляга на идеята, че едно общество, може да съществува неограничено само ако се съобразява с природата и не я унищожава.
Виктория Цонева е на 13 години и откакто е на 9 има едно голямо желание - да "отгледа" косата си, за да я дари на нуждаещи се онкоболни жени. Четири години са нужни на момичето да изчака косата си да порасне, но, оказва се, грижите за нея са специални. Тя трябва да се сресва редовно, да се подстригва всеки месец, за да не цъфти. Целта обаче е една -..
Община Варна продължава услугата за почасова грижа в дома на сомотножиеещи възрастни хора. В понеделник, 6 януари, започна проект, продължение на „Грижа в дома в община Варна“, който приключи на 3 януари и по който екип с обща численост над 100 специалисти и помощен персонал предоставиха интегрирани здравно-социални услуги в домашна среда на над 820..
Зоопаркът във Варна е в етап на подготвяне на документация за кандидатстване за евросредства за обновяване на пространството. Това каза Нора Люцканова, уредник "Зооколекция". Стремим се да направим най-доброто за пространството, с което разполагаме, каза тя и изрази съжалението си, че площта не е голяма, в сравнение с други зоокътове в страната...
142 срещу 132 са издадените актове за раждане през 2024 спрямо предходната година. Това показват справките на дирекция Гражданска регистрация и административно обслужване в община Балчик. Първият издаден акт за раждане за 2025-а е в регистъра от дата 2 януари, но момченцето Николай Асенов е роден на 22 ноември миналата година в Полша. В балчишкото..
Новородените в АГ-болницата във Варна са повече момчета (957) и по-малко момичета (924). Тази тенденция се запазва през последните няколко години. С имена Александър, Георги, Иван и Калоян се кръщават най-често момчетата, родени през 2024-та година. А при момичетата в първата част от класацията са: Никол, Александра, Валерия, Виктория и..
На 8 януари се празнува Денят на родилната помощ, известен още като Бабинден - (по стар стил празникът е на 21 януари, по нов - на 8 януари). Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагали при раждане на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на..
Общинският Зоопарк във Варна напомня за своята дългогодишна инициатива „Второ приложение на коледните и новогодишни дръвчета” и призовава гражданите, които са използвали живи дръвчета за украса да ги дарят за храна на животните. Кампанията се провежда за единадесета поредна година и е с цел да намери най-подходящото и полезно приложение на елхичките,..