Да (из)пееш Матьо Добрев

Аз съм го чувствала по-скоро като баща в музиката. Щастлива съм, че той ми се радваше като музикант, на музиката ми също. Винаги коментарите му са били много добри, особено, когато правих първите си крачки в самостоятелната кариера. Тези неща са били изключително ценни и важни за мен. Винаги съм търсила нещо от инструменталната музика да бъде вкарано в песен, в пеенето. Когато разбрах, че той е много болен, си казах, ето това ще направя, ще създам нещо в негов стил и ще му се обадя, за да му го изпея. Знаех, че това много ще го трогне. (...) Всичко започна от онзи специфичен елемент в неговото свирене, типичен за стила в Стралджа. Започнах да си въртя някаква мелодия около това и много бързо измислих мелдията, дори с текст. (...) Ние, музикантите, сме много чувствителни хора и усещаме кога някой прави нещо от душа. Когато Матьо Добрев свиреше, си оставяше душата! Той затова докосваше. (...)

Цялото интервю и песента чуйте в звуковия файл