Марчо прави избори

Скоро Марчо щеше да навърши 25, което за магаре си е една сериозна възраст.

Вместо да си гледа живота обаче, той реши да става кмет и тръгна от двор на двор да агитира домашните животни.  В края на селото видя стадо овце, запътило се към близката ливада. 

„За другите не знам, но тия със сигурност трябва да гласуват за мен”, помисли си Марчо, гордо махайки с дългите си уши, сякаш за да приветства електората.

До сега овцете не бяха виждали такова наперено магаре, гледаха го малко изпод вежди и се чудеха местно ли е или от някое друго село. Най-старата овца обаче го позна и приближи накуцвайки:

-  Ти не си ли Марчо? На Пенка и Петко синчето? Брей много си пораснал, загладил си косъма... Сякаш не си тукашен.

-  Аз съм, аз съм – отвърна й Марчо, чудейки се от къде го познава тая проскубана овца. По принцип той избягваше подобни екземпляри, но този път реши, че може и да спечели някой и друг глас от наивните, както смяташе, овце. Направи най-невинната си физиономия и загрижено попита:

-  Как е, приятели, добре ли я карате? Паша имате ли достатъчно, грижат ли се за вас, стрижат ли ви редовно?

Овцете продължаваха да гледат подозрително, но малко се приближиха, явно очаквайки да последва нещо интересно.  Старата овца реши са си изблее мъката, но беше ясно, че блее от името на всички:

-  Ох, чедо! Тежък стана живота! Тревата е все по-малко и въобще не е вкусна като преди години. А през зимата направо гладуваме – сеното хем скъпо, хем половината мухлясало. А за стриженето – стрижат ни, даже много ни стрижат... И ни доят, докато и последната капка издоят.

Овцете се оживиха и започнаха да блеят в знак на съгласие.

Марчо се направи, че я слуша внимателно, докато в същото време си мислеше „На тая старата думата й се чува, трябва първо нея да спечеля”. Уж се обърна към старата овца, но ревеше високо, така че всички да го чуят:

-  Имам аз тука, край селото, няколко ливади. Тъкмо натам съм тръгнал. Хайде да отидем заедно – хем сладко ще говорим по пътя, хем още по-сладко ще си похапнете. Нищо няма да ви струва – все пак родителите ни заедно са пасли...

На овцете направо вълната им настръхна от удоволствие. Заблеяха от радост и тръгнаха към ливадите, предвкусвайки сладката безплатна тревица. Най-отпред вървеше Марчо, гордо размахал дългите си уши. Той знаеше, че с тези нови гласове победата му е сигурна.

Историята, разбира се, е измислена. Беше провокирана от една реална случка в деня на балотажа - среща с магарето Марчо и един овчар, който пасеше овцете си край село Чернево.

Ето какво се случи, когато се срещнаха магаре, овчар и репортер: