Лъвовете в Игнатиево

Струва ми се, че е време туроператорите да включат Игнатиево в списъка с топ дестинациите за културен туризъм. Там има неповторими образци от архитуктурата на късния ромски постмодернизъм, които не могат да се видят никъде у нас, че и по света.

Статуиите на лъвове, кацнали по огради и фасади, са само бегъл щрих от цялата картина. Архитектите явно са наели един и същ, останал безименен майстор, който е използвал един калъп за всички статуи. Лъвовете в Игнатиево се различават само по цвета си. Дори само бегъл поглед е достатъчен за да стане ясно, че авторът е страдал от пълна липса на въображение, използвайки само бяло, черно и златно. Щедрите меценати на това толкова недооценено изкуство също не са били много креативни, поне що се отнася до позиционирането на безценните статуи. Лъвовете са в почти всяка къща, на едни и същи места – над входната врата, на парапета на терасата, върху гаража и т.н.

Един от най-ярките образци на ромският постмодернизъм обаче може да се види в центъра на градчето. Намира се зад парка с чешмата, която някои местни жители упорито наричат мивка. Безценният пример за кичозна еклектика, напълно лишена от елементарен вкус, е беседка в стил Версаче. Колони в дорийски стил, йонийски фризове, барелефи с главата на Горгоната Медуза и всичко това щедро гарнирано в бяло и златно. Странният архитектурен тюрлюгювеч се допълва от елегантната фигура на... патка на входа на монумента. Вярно, че тази патка най-вероятно е трабвало да е лебед, но май не се е получило. Тук оставам безмълвен, защото това е нещо неописуемо, то просто трябва да се види. И, ако е възможно, веднага да се забрави... Ако запомните тази гледка, тя ще ви преследва до края на живота ви. Рим, Флоренция, Виена – където и да отидете, каквото и да видите, тази беседка ще се появява в съзнанието ви, като нечакан и нелюбим гост.

Още за архитектурата в Игнатието – за лъвовете, чешмите-мивки и беседките, както и за страстите по време на балотажа, чуйте от един от жителите на градчето: