EMCDDA: Пътят на хероина минава през Черно море

Балканският маршрут, който преминава през България, е един от четирите основни за доставката на хероин в Европа.

Докладът „Пазарите на наркотични вещества 2019 г., цитиран от БГНЕС, очертава широкообхватното въздействие на пазарите на наркотични вещества в Европейския съюз върху здравето и сигурността. В документа, изготвен от Европейската агенция по наркотиците (EMCDDA) и Европол, е отделено специално място на основните европейски маршрути за трафик на един от най-опасните наркотици в света – хероин, както и на кокаин, метамфетамини и други синтетични наркотици.

Основните маршрути използвани за трафик на хероин до ЕС зависят от състоянието на транспортна инфраструктура, правоприлагаща дейност и геополитическата стабилност. Балканският маршрут е основен за трафика на хероин в Европа. Той тръгва от Иран минава през Турция и след това през България и Гърция или Средиземно море стига до европейския пазар. Това е един от четирите общопризнати маршрути, според публикувания доклад.

Хероинът се доставя от Турция до пазарите на ЕС, като се използват три разклона на Балканския маршрут. Южният клон минава през Гърция, Албания и Италия, използвайки както морски, така и сухопътен транспорт. Централният клон минава през България, Македония, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Хърватия и Словения и Италия или Австрия, главно по суша. Северният клон е от България и Румъния до Унгария, Австрия, Чехия, Полша или Германия, отново главно по суша.

Наличната информация предполага, че хероинът влиза в ЕС главно чрез сухопътните гранични пунктове на България и Гърция. В някои случаи хероинът временно се съхранява в складове в региона на Балканите, преди да бъде транспортиран нататък. България и Гърция изглежда са все по-важни пунктове и за морско транспортиране по този маршрут. Ирански камиони, шофирани от ирански граждани и превозващи стотици килограми хероин, също са засичани все по-често по Балканския маршрут. По него камионите пътуват през Турция до ЕС главно през българо-турската граница.

Оттам пратките с хероин се транспортират до центрове за разпространение в ЕС.

Обичайният метод за транспортиране на контрабанден хероин по Балканския маршрут продължава да бъде чрез автобуси, коли и особено камиони. Развитие обаче в този маршрут е нарастващата употреба на контейнери за транспортиране към Турция, използвайки различни видове транспорт. Те включват пътуване с кораб през Средиземно море до пристанища в ЕС чрез превозвани от фериботи камиони и с влак.

Маршрутът Южен Кавказ също се използва за контрабанда на големи количества опиати от Иран в Европа. Това става през Армения, Азербайджан или Грузия. Хероинът е пренасян чрез фериботи, които пресичат Черно море от Грузия до България, Румъния и Украйна. От Украйна е възможно да се стигне както до изгодните западноевропейски пазари, така и до големите руски пазари по различни сухопътни маршрути.

Веднъж пристигнал в ЕС, хероинът след това се разпределя на потребителските пазари. Главно Холандия и в по-малка степен в Белгия, България, Франция, Гърция и Испания са важно хъбове за трафик на хероин в ЕС. Доставката на хероин за балтийските и северните страни са предимно вторично разпределение от основните хъбове за разпространение в ЕС. Мостът Øresund, който свързва Дания и Швеция, са основният транзитен пункт за маршрута на хероина до скандинавските страни.

Като цяло, двустепенната структура в търговията с хероин в ЕС остава преобладаваща. Според Европол Турция продължава да бъде основният вносител и подпомагащ разпространението на хероин в ключови региони на Европа, като турските организирани престъпни групи осъществяват и организират доставката на хероин на едро и контрола върху различни връзки във веригата на доставки, включително ключови връзки с доставчиците в отделните държави. Те са основали легален бизнес на места по трасето за трафик в България, Германия, Унгария, Холандия, Румъния, Великобритания и държави от Западните Балкани, за да се улесни тяхната контрабандна дейност. Турските ОПГ осъществяват и дейности като транспортирането на хероин от страни източници към ЕС, пране на престъпна печалба или извършване на насилие. Турските групи постепенно разширяват дейността си и с други наркотици като кокаин и синтетични наркотици.

Обръща се внимание и на албанските организирани престъпни групи /ОПГ/, участващи в доставката и дистрибуцията на хероина в ЕС и контролиращ части от Балканския маршрут. Албански ОПГ, както и сръбски, и български такива, закупуват хероин от турските ОПГ и си сътрудничат с други базирани в ЕС престъпни групи. Напоследък изглежда, че те разширяват участието си в разпространението на хероин в държавите-членки на ЕС, особено в Обединеното кралство и стават все по-ангажирани с местната дистрибуция. В някои случаи те изместват други играчи, като турските ОПГ, в дистрибуцията на хероин на едро.

ОПГ, участващи в трафика на кокаин в ЕС, използват различни методи за отстраняване на риска от разкриване от органите на реда. Те разчитат на фалшиви документи за прикриване на естеството и произхода на техните товари, използват напреднали технологии и сложни средства за укриване в моторни превозни средства.

Например, българските и румънските престъпни групи все повече инвестират в автомобилния транспорт с цел да се улесни вътре в ЕС трафика на кокаин и други наркотици.

България е и сред страните, през които се транзитират метамфетамини. Освен нея такива са и Унгария, Полша, Румъния и Словакия. Националната полиция в Чехия сега съобщава, че Полша е ключова транзитна страна или източник на такава дрога.

Каптагонът е едно от наркотичните вещества под формата на таблетки, произведени незаконно в балканските страни. Сред тях отново на първите места са България и Турция, които изнасят за потребителските пазари на Арабския полуостров.