България, Франция, Чехия и Унгария не се отказват от ядрената енергия

Лидерите на страните от ЕС постигнаха съгласие по целите за климата

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Държавните глави и правителствените ръководители от Европейския съюз не се споразумяха на срещата си в Брюксел за отказ от атомната енергия. Това става ясно от публикувано на сайта на Европейския съвет изявление.

"Европейският съвет признава необходимостта от гарантирането на енергийна сигурност и уважава правото на държавите членки да определят енергийния си микс и да изберат най-подходящите технологии. Някои държави членки посочиха, че използват ядрена енергия като част от енергийния си микс", се казва в текста.

По информация на ТАСС Франция и България са сред страните, които са изразили намерение да продължат да използват атомна енергия. Чехия и Унгария също са заявили намерение да инвестират в ядрени мощности.

Полша получава специален статут

Същевременно Полша успя да постигне отделно третиране и не беше включена в Споразумението за климата, постигнато на Европейския съвет в нощта срещу 13 декември.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза, че сделката, договорена тази нощ от държавните глави и правителствените ръководители на 27 държави от ЕС, е достатъчна за ЕК да започне да изготвя конкретни законодателни мерки за блока за следващата година.

"Признаваме, че преходът е голям за Полша", каза Фон дер Лайен, но добави, че ЕК няма да променя графика си.

Полският премиер Матеуш Моравецки, чиято страна разчита на силно замърсяващите въглища за около 80 процента от енергията, от която се нуждае, каза, че преговорите са били много трудни. "Полша ще постигне "климатична неутралност", следвайки свое собствено темпо", каза той пред журналисти след маратонните преговори.

Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че е доволна от резултатите.

"Няма разцепление в Европа на отделни части, но една държава членка се нуждае от повече време да види как ще приложи" споразумението, каза тя.

Австрия, Люксембург и Германия се обявиха против използването на ядрена енергия.

"Всяка страна може да реши какъв да бъде националният й енергиен микс. За Австрия ядрената енергия не е безопасен и устойчив източник на енергия", каза канцлерката Бригите Бирлайн.

Полша поиска по-конкретни гаранции за финансирането на енергийния преход, включващ отказване от изкопаемите горива, в бюджетната рамка за 2021-2027 г., което е още една трудна тема за дебат в ЕС.

Нетни платци като Холандия обаче бяха категорични, че няма да предоставят повече средства, ако Варшава не поеме твърд ангажимент към амбициозната цел в сферата на климата.

Преди това европейските лидери обсъждаха

Многогодишната финансова рамка на Евросъюза

за периода 2021-2027 г., по която също приеха заключения. Приета бе представената от финландското председателство преговорна „кутия“ с цифри. Хелзинки предложи преди седмица бюджетът да бъде 1,087 трилиона евро, като най-малко една четвърт от тях да бъдат за финансиране на борбата с климатичните промени. Орязани са средствата за кохезия и земеделие.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви:

"Това, от което сега се нуждаем, е постигане на бързо споразумение между страните-членки, защото времето ни притиска".

Турция бе порицана, санкциите срещу Русия продължават

Европейските лидери потвърдиха заключенията от Съвета от 17 и 18 октомври за незаконните сондажни дейности на Турция в изключителната икономическа зона на Кипър и определиха подписаният миналата седмица меморандум за разбирателство между Турция и Либия за определяне на границите на морските юрисдикции в Средиземно море като "нарушаващ суверенните права на трети държави". Ръководителите на страните членки се споразумяха също така ЕС да удължи санкциите срещу Русия.