Календарът - между астрономията и математиката

За да е една година високосна, каквато е и 2020-а, освен че към обичайните 365 дни на определен период от време се добавя още един ден, тя трябва да отговаря и на някои допълнителни условия, свързани с математическото действие „деление“ без остатък при определени числа.

За какво по-точно става дума според Григорианския календар в контекста на старинните календарни системи и как календарната година „се привързва“ към астрономическата, уточнява астрофизикът д-р Владимир Божилов от катедра „Астрономия“ на СУ „Св. Климент Охридски“.

В средата на 16 век папа Григорий решава, че трябва да навакса натрупаните 13 дни закъснение, резултат на неточното измерване на времето. Така в Григорианския календар има вече не една високосна година на всеки четири, а имаме 97 високосни години на всеки 100 години. За това той е един от най-точните календари, които могат да се използват днес. Той има изоставане от един ден на всеки 4000 години.

Правилото при Григорианския календар звучи така:

Всяка година, която с точност се дели на 4 е високосна, освен ако не се дели без остатък на 100. Но има и още едно изключение. Ако годината се дели на 100 без остатък, но едновременно се дели на 400 без остатък, то тогава тя е високосна. Още математически обяснения можете да чуете в разговора на Росица Панайотова с Владимир Божилов.