Честитим си Новата година Васил Тенекеджиев,археолог в РИМ-Варна. От години проучва живота на предците ни не само в района на Варна. От няколко години той е част и от екипа на историческо сдружение "Чигот”. Как празнува имения си ден, за желания късмет от баницата, плановете за 2020-та и за предизвикателствата пред един археолозите във Варна - Васил Тенекеджиев, гост в предаването ”Новият ден” на 1 януари:
Честита Нова година! Днес на 1 януари, Васильов ден, традиционно се върти баница с късмети, вие какъв късмет си пожелавате?
Честита Нова година! Знаете в България първият късмет, който се пожелава е здравето, така че пожелавам си здраве, а оттам нататък просто една добра късметлийска година!
Във вашето семейство имате ли някаква специална традиция, която е част от този първи ден на годината?
Празникът на Васильовците е доста сложен, тъй като е на 1 януари и целокупното българско население днес не е съвсем на себе си. Но все пак още от дете съм свидетел, че се събираме вечерта на 1-ви и въртим баница с късмети. Преди това се правеше в къщата на баба ми и дядо ми. Аз съм кръстен на един от моите дядовци – капитан Васил Мачев, съответно там се правеше баницата. Сега вече я правим при мен, вкъщи. Става много весело.
Кажете ни за вашия дядо, чието име сте наследил.
Той е много интересна личност, родом от Сопот, Вазовския Сопот. Капитан Васил Мачев първо е бил летец, а след това се преориентира към флота, още като млад и достига до капитан първи ранг. Премества се със семейството във Варна. Аз се появявам в този период, когато вече семейството е тук. Той е бил известно време началник тил на флота. Един човек много родолюбив, опитваше се всячески да възпита всички в семейството и многото внуци в любов към България, нали рода е и от Сопот. Много сме ходили там, летни и зимни ваканции, съответно да се отиде в Сопот е като едно потапяне в „Под игото”. В романа, имам предвид, защото той се развива именно там – Бяла черква от романа е всъщност Сопот. Така че, заради този мой дядо в мен, а и в другите внуци се разпали интереса към историята, към миналото, към България.
Какъв е най-важният урок, който имате от него?
Най-важното послание е „Обичай Родината си”. Не в този краен патриотичен смисъл, който в момента даже има лош привкус в България. А в съвсем нормалния, топъл, хубав, български смисъл – да обичаш земята си, да обичаш страната си, да обичаш народа си.
Какво виждате във вашата 2020-та година, какво сте заложили вече?
Планът е доста ясен, дали ще се реализира е отделен въпрос. Ние работим по проекти, които трябва да се планират доста по-рано. Заложено е и в 2020-та да имаме разкопки е месността Джанавара, а също очакват ни доста спасителни разкопки в старата част на Варна.
Имате предвид градинката до ДЗИ?
О, не само. Т.нар.”гръцка махала”, но и прилежащите й части влизат в археологически и архитектурен резерват „Одесос” и всички строителни дейности там задължително минават под наблюдението на археолози. Напоследък строителния бизнес в града очевидно излезе от всякакви кризи, защото много се строи и буквално екипът на РИМ-Варна трудно успява да покрие всички строежи. Градинката до ДЗИ е само един от тях. Има подготовка за строеж на ул.”Софроний”, където колегите разкопават една късноантична баня. Екипът, в който аз участвам работи на ул.”Сан Стефано”, недалеч от църквата „Св.Атанасий” и в момента проучваме една от римските улици на Одесос.
Какво се случва с тези находки?
Има ясен регламент. Когато се разкопаят структури Комисия към Института за опазване паметниците на културата решава каква ще бъде съдбата на развалините. Това не е наше решение, защото се предполага, че археологът винаги иска всичко да се запази.
Под палката на един от най-изявените български диригенти – Емил Табаков в препълнената зала на варненската Опера снощи започна Международният музикален фестивал „Варненско лято“ 2025 . Табаков спази традицията и откри програмата с Рапсодия „Вардар“ на Панчо Владигеров, изпълнена от Симфоничния оркестър на Държавна опера – Варна. Звездата на..
Филмът „Лике след раждане“ (Lykke Post Partum), режисиран от Алекса Ландгрен и Карен Хелен Хаугорд (Швеция), стана носител на Гран При на 21-то издание на Международния фестивал на Червенокръстките и здравни филми, който се проведе във Варна. Признат за своята дълбочина и въздействащо послание, филмът спечели и Наградата на критиката. Международното жури..
Първата частна художествена галерия в България - варненската Галерия 8 навърши 37 години. И по традиция годишнината отново беше отбелязана с творби на автор, участвал в първата изложба в галерията. Този път това е Милко Божков. А неговите произведения са подкрепени от гравюрите на Петър Лазаров. Милко Божков представя седем пейзажа – романтични и..
Сигурно си спомняте култовото списание за разкази в картини "Дъга"? И сигурно си спомняте, че една от комиксовите поредици в него беше за "Елемаг, воинът на хан Тервел"? Може би най-популярният исторически стрип у нас, излизал през 80-те години на миналия век. Автор на комикса "Елемаг, войнът на хан Тервел" е Любомир Манолов. Десетилетия по-късно или..
От 18:30 ч. днес в зала "Европа" на Фестивалния и конгресен център във Варна ще се състои официалното закриване на Международния фестивал на червенокръстките и здравни филми. По време на церемонията ще бъдат наградени най-добрите филми, избрани измежду рекордните 268 заглавия от 63 държави. Победителите са определени от 11-членно международно жури,..
След ахроматичния Данил Йорданов новият галериен сезон за "A&G Art Meeting" продължава с разливите на Станислав Памукчиев. „Разливи“ е най-новата "водна" изложба на доказания български художник. Серията акварели са създадени през 2024 година и не са показвани досега. По думите на художника „Феноменът на водния разтвор, с неговите разливания, стичания,..
В отдел "Изкуство" на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна тази вечер от 18:00 ч. е литературната среща с писателката Марина Констатинова и представянето на нейните романи „Първата“ и „Мълчаливецът“, посветени на за житейския път на Дора Габе и Йордан Йовков. Срещата ще води д-р Кремена Митева от..