Васил Тенекеджиев: Нося името на дядо - капитан Васил Мачев, който ме научи да обичам земята и народа си

Честитим си Новата година Васил Тенекеджиев,археолог в РИМ-Варна. От години проучва живота на предците ни не само в района на Варна. От няколко години той е част и от екипа на историческо сдружение "Чигот”. Как празнува имения си ден, за желания късмет от баницата, плановете за 2020-та и за предизвикателствата пред един археолозите във Варна - Васил Тенекеджиев, гост в предаването ”Новият ден” на 1 януари:

Честита Нова година! Днес на 1 януари, Васильов ден, традиционно се върти баница с късмети, вие какъв късмет си пожелавате?

Честита Нова година! Знаете в България първият късмет, който се пожелава е здравето, така че пожелавам си здраве, а оттам нататък просто една добра късметлийска година!

Във вашето семейство имате ли някаква специална традиция, която е част от този първи ден на годината?

Празникът на Васильовците е доста сложен, тъй като е на 1 януари и целокупното българско население днес не е съвсем на себе си. Но все пак още от дете съм свидетел, че се събираме вечерта на 1-ви и въртим баница с късмети. Преди това се правеше в къщата на баба ми и дядо ми. Аз съм кръстен на един от моите дядовци – капитан Васил Мачев, съответно там се правеше баницата. Сега вече я правим при мен, вкъщи. Става много весело.

Кажете ни за вашия дядо, чието име сте наследил.

Той е много интересна личност, родом от Сопот, Вазовския Сопот. Капитан Васил Мачев първо е бил летец, а след това се преориентира към флота, още като млад и достига до капитан първи ранг. Премества се със семейството във Варна. Аз се появявам в този период, когато вече семейството е тук. Той е бил известно време началник тил на флота. Един човек много родолюбив, опитваше се всячески да възпита всички в семейството и многото внуци в любов към България, нали рода е и от Сопот. Много сме ходили там, летни и зимни ваканции, съответно да се отиде в Сопот е като едно потапяне в „Под игото”. В романа, имам предвид, защото той се развива именно там – Бяла черква от романа е всъщност Сопот. Така че, заради този мой дядо в мен, а и в другите внуци се разпали интереса към историята, към миналото, към България.

Какъв е най-важният урок, който имате от него?

Най-важното послание е „Обичай Родината си”. Не в този краен патриотичен смисъл, който в момента даже има лош привкус в България. А в съвсем нормалния, топъл, хубав, български смисъл – да обичаш земята си, да обичаш страната си, да обичаш народа си.

Какво виждате във вашата 2020-та година, какво сте заложили вече?

Планът е доста ясен, дали ще се реализира е отделен въпрос. Ние работим по проекти, които трябва да се планират доста по-рано. Заложено е и в 2020-та да имаме разкопки е месността Джанавара, а също очакват ни доста спасителни разкопки в старата част на Варна.

Имате предвид градинката до ДЗИ?

О, не само. Т.нар.”гръцка махала”, но и прилежащите й части влизат в археологически и архитектурен резерват „Одесос” и всички строителни дейности там задължително минават под наблюдението на археолози. Напоследък строителния бизнес в града очевидно излезе от всякакви кризи, защото много се строи и буквално екипът на РИМ-Варна трудно успява да покрие всички строежи. Градинката до ДЗИ е само един от тях. Има подготовка за строеж на ул.”Софроний”, където колегите разкопават една късноантична баня. Екипът, в който аз участвам работи на ул.”Сан Стефано”, недалеч от църквата „Св.Атанасий” и в момента проучваме една от римските улици на Одесос.

Какво се случва с тези находки?

Има ясен регламент. Когато се разкопаят структури Комисия към Института за опазване паметниците на културата решава каква ще бъде съдбата на развалините. Това не е наше решение, защото се предполага, че археологът винаги иска всичко да се запази.