НА СЕЛО в Дръндар

Здравейте, уважаеми слушатели!

Слънчево настроение Ви пожелават Милица Панайотова и Ваня Славова.

 Предаването „На село” в съботната сутрин от 9 до 10 часа е посветено на Дръндар.

То се намира в община Суворово, област Варна. Старото му име е Халлач, или ("Върба").

Селото е на 40 км. северозападно от Варна. Името му в превод от турски език означава "чепкало за вълна, дарак".^[1]

В един ветровит и студен ден случайно отидох в село Дръндар. Без да звъня предварително и да правя уговорки. На влизане в населеното място забелязах колко е чисто. И как се поддържа центърът. Започваме с кмета, на среща в кметството:

Чухте Ибрям Ибрямов-кмет на село Дръндар.

А в края на разговора стана дума за частния имот на Ахмед Доган. Той наподобява замък от приказките със сини покриви. Замък, който обаче остава заключен за всички нас. Един пуст имот, без душа, защото в него няма деца!

Само една крава е останала в Суворовското село Дръндар.

Спокойно и чисто е в това населено място. Тишината е поразителна.

В селото има спретнат център, кметство, читалище, има чешма, от която местните си наливат вода. Няма магазини, няма барове, няма развлечения.

Разхождам се, а най-големият коафьор: вятърът развява косата ми във всички посоки. Влиза нахално в микрофона ми по време на разговора. Местните са сърдечни, и макар да не ме познават, реагират и откликват. Като следващата ми събеседничка.

С нея разговарям през оградата на джамията. Има красиви сини очи. Запознайте се и вие с нея:

След този разговор Имне Реджебова продължи с усърдие да чисти двора на джамията в Дръндар.

Работливи са хората на село, свикнали са с труда, който заема огромна част от ежедневието им.

Трудът едновременно запълва тяхното време, но и краде от минутите за удоволствие и почивка. Последните две думи не са част от битието на много българи. Дано обаче да станат, защото работата край няма, дори когато един ден нас няма да ни има.

Затова налейте си вкусно кафе и се насладете на приятната музика, забавете ритъма, събота сутрин е, време за нещо приятно!

Вървя из улиците на Дръндар. Тихи и спокойни са те. Тихо и пусто е в самото селце. Рядка гледка е на село да видиш младо семейство, рядко е на село да видиш малки деца и бременна жена. Може би имам късмет, късметът на репортера и в кръгозора на моя поглед се вижда една семейна идилия.

Като снимка в рамка: на пейката пред дома си стоят следващите ми събеседници:

Отидох съвсем случайно в село Дръндар, за да правя предаване за селото от Североизтока.

Оказа се, че в Дръндар живеят сто и няколко човека, всички мюсюлмани, които  говорят помежду си на турски език.

Посрещнаха ме сърдечно и с интерес. При тях рядко ходят журналисти. Върнах се с малко интервюта, но пък автентични. Защото и срещите бяха по-скоро първични, простички и истински, с моите любими събеседници, така наречените обикновени хора, за мен съвсем необикновени като следната жена:

Дръндар: живот в контраст.

Стотина души, двайсетина кози, една крава. Сараите на Доган. 

Сърдечната Фатме.

Тишина, смутена от вятъра.

Пусти къщи. Пусто ежедневие. Пустеещо селце...